Алиса Дей: Пробуждането на Атлантида

Бренан хвърли поглед към Алексий, за който Вен почти можеше да се закълне, че бе самодоволен — ако Бренан въобще можеше да бъде самодоволен.

— Вярвам, че това са петдесет процента от моята бройка?

Вампирите трябва да го приеха за знак, тъй като нападнаха едновременно със съскане и крясъци, показвайки зъбите и ноктите си. Алексий извика и се засмя диво, когато се хвърли към тях, като замахваше с меча си и ги пробождаше с кинжала. Вен скочи във въздуха, разтваряйки се в мъгла, като се отблъсна от земята и се материализира отново пред нападателите си.

— Изненада, жалки подобия на Дракула! Наричайте ме просто Вен Хелзинг! Схванахте ли?

Никой не се засмя. Явно чувството за хумор не се пренасяше отвъд гроба. С едно движение Вен отсече главите на трима от вампирите, които бяха много услужливо подредени, рамо до рамо, за да го атакуват.

— Лично подобрение, Бренан! Трима наведнъж! Видя ли?

— Прекрасно, Ваше височество — отговори Бренан, докато издърпваше кинжала си от гърдите на един от вампирите с едната си ръка и хвърляше поредната метална звезда с другата. — Брат ви ще бъде много горд.

Вен разсече още двама с кинжала и меча си, а след това простена, когато вампирът зад него се хвърли отгоре му достатъчно силно, за да забие мръсните си, гнусни нокти от едната страна на врата му.

— Мамка ти! — Той довърши този пред себе си и отметна глава настрани, но не можа да се освободи от дивия вампир, който сега бе увил едната си ръка в косата му и се опитваше да го приближи достатъчно, за да го ухапе. — Дръж противните си зъби далеч от мен! И къде си заврял ръцете си? Ще трябва да се дезинфекцирам след това.

Вампирът вдигна главата си назад и нападна, но Вен замахна с лакът, за да блокира гърдите му въпреки това неживият бе толкова близо до него, че той можеше да усети гранясалия му дъх. Твърде, твърде близо.

— Добре, но не казвай, че не съм те предупредил — заяви той, след което се протегна, без да изпуска вампира и отряза ръката му с кинжала си. Вампирът падна назад с крясъци, но ръката му все още висеше на ноктите си от врата на Вен.

— Със сигурност ще се нуждая от някакъв скапан йод — изръмжа Вен и смъкна вече откъснатата ръка от шията си, като при дърпането му се стори, че половината от кожата му се свлече с нея. Той притисна ръка към обилно кървящия си врат и се огледа наоколо, за да оцени останалата заплаха.

Само за да види, че заплахата вече не съществува. Деветнадесет вампира лежаха навсякъде около него в различни състояния на разлагаща се киселинна слуз. Алексий, чиито ботуши бяха внимателно отдалечени от гадостта, се бе облегнал на стената, а Бренан беше приклекнал на ръба на контейнера за боклук, на метър и половина от земята.

— И така, добра работа, момчета — каза Вен, докато изучаваше внимателно района за следи от още приятелчета на вече окончателно мъртвите вампири.

— Да, много мило от твоя страна, че забеляза. Аз очистих моите шест, между другото — каза Алексий и по устните му пробяга бледа сянка на усмивка. — Ваше височество!

— Още веднъж ме наречи така и ще ти сритам задника, приятелю — отвърна Вен, като се наведе да избърше остриетата си с чисто парче плат, което се вееше на земята от нечия риза.

— Моята собствена бройка също наброява шест, лорд Венджънс — докладва Бренан, скачайки от кофата върху чисто място на паважа. — Вярвам, че ти сам се справи с останалите седем.

— Май малко си свалил нивото, Вен — каза Алексий, като поклати тъжно глава. — В доброто старо време щеше да си убил най-малко десет от тях. Остаряваш, задават се големите пет.

Вен го изгледа свирепо.

— Да, да, смейте се сега, дами. Не сметнахте, че Вен Хелзинг е смешно, но сега ми се смеете? Загубеняци.

Той мрачно прибра меча си в канията, но след това му хрумна ободрителна мисъл.

— Ха! Просто изчакайте докато Съвета ви вземе на мушка за лотарията им със заспали девици. Като високопоставени синове на съответните управляващи домове, знаете, че сте се запътили по същия път на обречените като мен. Но за сега, ние сме свободни да си намерим жени, които отговарят на моите две изисквания: те трябва да бъдат…

Нов глас го прекъсна.

— Да, да, знаем. Безмозъчни и забравими.

Вен вдигна меча пред лицето си още преди второто „да“, но сега свали оръжието и се засмя.

— Схванал си, Кристоф. Безмозъчни и забравими. Спотайваше се, докато се биехме с вампирите, а?

Алексий се изсмя и бутна кинжалите си обратно в калъфите върху бедрата си.