Дж. Уорд - Единствена любов

Джон се намръщи и завъртя пръстена с печата около пръста си, замислен колко много дължеше на Тор. После внезапен импулс го накара да скочи на крака… за да го прегърне. В първия миг Тормент изглеждаше изненадан, но после отвърна на прегръдката.

Когато Джон се отдръпна, го погледна право в очите.

— Той е тук — изписа. — Баща ми е тук с мен.

Един час по-късно Джон стоеше прав върху мозаечния под на фоайето, като местеше тежестта си от единия крак на другия. Носеше традиционното церемониално облекло, типично за мъжете от аристокрацията. Черните копринени панталони стигаха до самия под, а широката туника беше прихваната с обсипан със скъпоценни камъни колан, който му беше даден от краля.

Беше решено церемонията да се състои в основата на главното стълбище под арката, водеща към трапезарията. Двойните врати към помещението, в което се хранеха всички, бяха затворени, а зад тях догените бяха сервирали ястията за пиршество.

Всичко беше подготвено, братята се бяха подредили до него в редица, а жените им и другите членове на домакинството стояха срещу тях в рехав полукръг. Куин стоеше в единия му край, а Блей и Сакстън в другия. По средата бяха Ай Ем и Трез, които бяха поканени като почетни гости.

Джон огледа пространството, вдигайки поглед към колоните от малахит, покритите с мрамор стени и полилеите. Толкова много пъти, откакто се беше настанил в къщата, беше чувал да се говори как баща му би се радвал стаите да бъдат пълни и под покрива на имението да кипи живот.

Джон се съсредоточи върху ябълковото дърво, изобразено на пода. То представляваше тъй прекрасен символ на пролетта с вечно обсипаните си с цвят клони… Нещо, което повдига настроението ти всеки път, когато го зърнеш.

Влюби се в това дърво в мига, в който прекрачи прага…

Колективната въздишка го накара да вдигне глава. О… Света… Дево… Майко… На… В този момент мозъкът му престана да функционира. Напълно се изключи. Беше сигурен, че сърцето му продължаваше да бие, тъй като остана прав, но нищо друго.

Може би току-що беше умрял и беше отишъл в Рая.

В горния край на главното стълбище се беше появила Хекс в спиращо дъха великолепие, което го остави зашеметен и неспособен да разсъждава, и стоеше с ръка, опряна на позлатения парапет.

Червената рокля й стоеше идеално, а черната дантела на деколтето подхождаше прекрасно на тъмната й коса и сивите очи. Метрите атлаз се спускаха по стройното й тяло и падаха на блестящи дипли.

Когато срещна погледа му, тя приглади плата около талията си.

— Ела при мен — изписа той. — Слез долу при мен, любов моя.

От далечния край на фоайето прозвуча тенор и кристалночистият глас на Зейдист се понесе нагоре към изрисуваните високо над главите им воини. В началото Джон не разбра коя беше песента… Макар че ако го бяха попитали как се казва той самият, вероятно би отвърнал Дядо Коледа, или Лутър Вандрос, или Теди Рузвелт.

Може би дори Джоан Колинс.

Но после мелодията достигна съзнанието му и той разпозна „Искам само теб“ на Ю Ту. Същата песен, за която Джон го бе помолил по-рано.

Първата крачка на Хекс предизвика подсмърчане от страна на жените. И от страна на Ласитър, разбира се. С всяка стъпка надолу, която изминаваше Хекс, гърдите на Джон като че се издуваха все повече и повече, докато накрая имаше чувството, че не само тялото му е като шамандура, а че повдига огромната тежест на каменната сграда със себе си.

Когато Хекс стигна до основата на стълбището, тя отново спря и Бет се втурна да оправи полите на роклята й.

И в следващия миг Хекс стоеше редом с него пред Слепия крал.

— Обичам те — произнесе Джон беззвучно.

Усмивката, с която тя му отвърна, беше съвсем незабележима в началото, само леко повдигане на ъгълчето на устата, но после… О, боже… Разпростря се по цялото й лице и тя се усмихваше така широко, че всичките й зъби бяха изложени на показ, а очите й блестяха като звезди.

— И аз те обичам — отвърна тя беззвучно.

Гласът на краля проехтя и се понесе към високия таван.

— Събрали сме се тук, за да станем свидетели на обвързването на този мъж и тази жена…

Церемонията започна и двамата с Хекс произнесоха клетвите си, когато дойде моментът за това. Проблемът с отсъствието на Скрайб Върджин беше решен със заявлението на краля, че съюзът им е добър и дойде време да пристъпят към сериозната част. Когато Рот даде знак, Джон се наведе и притисна устни към тези на Хекс, а после отстъпи назад, свали покрития със скъпоценни камъни колан и съблече горната част на церемониалното си облекло. Усмихваше се като идиот, докато ги подаваше на Тор, а после коленичи. Фриц докара една масичка, върху която бяха поставени купа със сол и гарафа с вода. Рот извади единия от черните си кинжали и попита на висок глас: