Дж. Уорд - Единствена любов

Боже, надяваше се наистина да е добре.

Почукването на вратата я накара да вдигне глава.

— Хей — подвикна тя.

— Това значи ли, че мога да вляза? — прозвуча плътен мъжки глас.

Тя се изправи на крака и се намръщи, като си помисли, че със сигурност не звучеше като доген .

— Да, отключено е.

Вратата се отвори със замах, за да разкрие… ракла-куфар. Ракла-куфар за дрехи. Стар модел ракла-куфар „Луи Вюитон“. И тя предположи, че онзи, който я държеше в ръцете си, беше брат… ако се съдеше по ботушите и кожените панталони, които се виждаха под товара му.

Освен ако Фриц не беше заменил обичайното си облекло с нещо от гардероба на Ви. И не беше качил петдесет килограма.

Раклата се снижи достатъчно, че да разкрие лицето на Тормент. Братът имаше сериозно изражение, но той по начало не беше от най-жизнерадостния тип… И предвид всичко, случило се в живота му, едва ли някога щеше да бъде.

Той прочисти гърло и кимна към намиращото се в ръцете му.

— Донесох ти нещо. За церемонията.

— Ами… С Джон не сме правили списък с подаръците. — Тя го покани с жест да влезе. — В оръжейните магазини май не приемат сватбени поръчки. Но благодаря.

Братът пристъпи през прага и остави раклата на земята. Тя беше висока около метър и половина и широка към деветдесет сантиметра. Изглежда се отваряше по средата.

В последвалата тишина очите на Тормент обходиха лицето й и за пореден път тя имаше странното усещане, че мъжът знае прекалено много за нея. Той се прокашля.

— Обичаят повелява при обвързване семейството на жената да осигури дрехите за церемонията.

Хекс отново се намръщи.

— Аз нямам семейство. Наистина нямам.

Боже, този сериозен и изпълнен със знание поглед наистина я плашеше… Симпатската й същност излезе наяве, за да проучи емоционалната му решетка, преценявайки, претегляйки.

Добре. В това нямаше никаква логика. Дълбоката тъга, гордостта и радостта, които изпитваше… биха били разбираеми само ако я познаваше. А доколкото й беше известно, те бяха чужди един за друг.

За да открие отговора тя се опита да проникне в съзнанието и спомените му… Но той я блокираше и не я допускаше в главата си. Вместо да долови мислите му, тя видя единствено сцена от „Годзила“.

— Какъв си ми ти? — прошепна.

Братът кимна към раклата.

— Донесох ти нещо… което да облечеш.

— Добре, но повече ме интересува защо го правиш. — Казаното със сигурност прозвуча като проява на неблагодарност, но добрите маниери открай време не бяха силната й страна. — Защо изобщо те интересува?

— Конкретните причини не са от значение, но са напълно достатъчни. — В превод това означаваше, че не възнамерява да навлиза в подробности. — Ще ми позволиш ли да ти ги покажа?

При обикновени обстоятелства тя щеше да откаже директно, но денят не беше обикновен и тя не се намираше в обичайното си настроение. И имаше странното усещане, че блокирайки съзнанието си, той предпазваше нея. Не искаше да узнае за събития, които биха могли да я разтърсят до дъното на душата й.

— Да. Добре. — Тя скръсти ръце пред гърдите си и се почувства неловко. — Отвори я.

Ставите на брата изпукаха, когато той коленичи пред раклата и извади от задния си джоб месингов ключ. Чу се изщракване и той освободи ключалките в горния и в долния край, а после застана зад раклата куфар. Но не я отвори. Вместо това пръстите му я докосваха с нежност… А емоционалната му решетка почти се срина заради болката, която изпитваше.

Загрижена за психическото му равновесие, тя вдигна ръка, за да го спре.

— Почакай. Сигурен ли си, че…

Той дръпна двете вратички и отвори широко предната част на раклата… Метри червен атлаз… От вътрешността й се изсипаха метри кървавочервен атлаз и се разстлаха върху килима.

Истинска рокля, предназначена за церемония по обвързване. Такава, която се предаваше от жена на жена. Рокля, която би накарала дъха ти да спре, дори да не си падаш по момичешки глупости.

Хекс стрелна брата с очи. Той не поглеждаше към подаръка, който й беше донесъл. Погледът му беше впит в срещуположната стена на стаята, а лицето му излъчваше примирение, като че ли това, което правеше, го убиваше.

— Защо ми я даваш? — прошепна тя, разбирайки какво й е донесъл. Знаеше малко неща за брата, но беше наясно, че неговата шелан е била убита от врага. И това очевидно беше роклята на Уелесандра от тяхната церемония. — За теб е истинска агония.

— Защото всяка жена трябва да облече подходяща рокля в този важен за нея момент. — Отново му се наложи да прочисти гърлото си. — Тази рокля е обличана за последно от сестрата на Джон, когато се обвърза с краля.