Луан Райс - Непобедимо лято

Сърцето на Ани бе разбито от онова, което дочу, но другите деца — по-малки и не толкова чувствителни — се възмутиха, когато сестра им им каза.

— Татко, защо си говорил с друга жена посред нощ? — попита Пиджийн със стоманен поглед и сърдит глас. — Ако не можеш да спиш, защо не пиеш мляко? Или не прочетеш някоя книга?

Били беше още по-категоричен:

— Не го прави повече, татко. Ние се нуждаем от теб повече от нея.

Като видя как се отразява поведението на Шон върху децата, воинът у Бей се пробуди и тя започна да си мисли, че оставането му може да се отрази по-зле на всички. Постоянно си мислеше за това — много преди Ани да чуе разговора — когато си премълчаваше, за да запази мира, когато сдържаше съмненията и страховете вътре в себе си. След това телефонно обаждане те се върнаха с пълна сила.

— От толкова време ми изневеряваш — не знам кога е започнало — извика тя с разтреперан глас. — Дори не те познавам.

Шон бе шокиран от мисълта, че Ани го е чула.

— Какво е чула? — попита той.

— Достатъчно.

— Ти каза ли й?…

— Казах й, че вероятно си говорил по работа. Тя не ми повярва. Каза, че си шепнел.

— О, мамка му!

Стомахът й се сви — той не отричаше обвинението. Просто се опитваше да оправи нещата. Тя заплака тихо, чувствайки скръбта на дъщеря им от загубата на невинното й убеждение, че родителите й се обичат.

Шон хвана ръката й и я притиска дълго до наведеното си чело, преди да я погледне в очите.

— Бей, съжалявам. Толкова съжалявам, че нараних теб и децата. Всичко свърши и никога няма да се повтори. Кълна ти се. Всичко ще се промени — обеща той с разтреперан глас.

— Казвал си го и преди — припомни му тя, но нещо в тона му привлече вниманието й и я накара да се вгледа в него.

— Това е различно — настоя той.

— По какъв начин?

Той замълча и си пое дълбоко дъх.

— Правил съм много грешки. Големи. Понякога се поглеждам в огледалото и дори не познавам човека, който ме гледа от там.

— И аз съм си мислила за това — изхлипа тя, обляна в сълзи. — Чудя се какво е станало със съпруга ми.

— Кълна се, всичко ще се промени. Ще видиш…

Бей се опита да не го подозира точно сега, но лъжите на Шон я бяха променили. Беше загубила доверието си в него и винаги мислеше най-лошото. Къде можеше да е той? Понякога изключваше телефона си, пъхаше го в джоба си и отиваше на яхтата.

Но не и през вечерите, когато обещаваше да води децата на миниголф.

И никога не беше оставял някое от децата, когато то очакваше да го вземе.

Бей излезе в градината. Обикновено се успокояваше, щом видеше верандата и маточината, щом чуеше жуженето на пчелите сред розите и орловите нокти. Сега усещаше стягане в гърдите, сякаш върху тях имаше някаква тежест. Тя погледна към алеята, искаше й се да зърне джипа на Шон. Небето все още беше ясносиньо; утре щеше да е най-дългият ден в годината: годишнината от деня, в който той й направи предложение.

Като дете Шон беше неудържим. Той бе единственият от приятелите им, който се опитваше да преплува Пролива до Лонг Айлънд, да хваща сини раци с голи ръце, да скача във водата от железопътния мост, да хвърля баскетболната топка, докато направи петдесет поредни коша. Със светлоруса коса и още по-светли зелени очи, той беше изпълнен с жизненост, като зареден с електричество.

Винаги работеше и някак си успяваше да изкара повече пари от другите деца. Купи си лодка с парите от работата си като момче за всичко в ресторанта — винаги знаеше кого да ласкае и само заради това, че напълни чашата с вода на една старица десет пъти за една вечер, изкара седемдесет и пет долара бакшиш. Един известен, заможен алкохолик от време на време му буташе стодоларови банкноти и му казваше: „Използвай ги за колежа.“

И той го направи, но първо си купи лодката. После вземаше такса от наемателите за онова, което наричаше пътешествия „Виж Блек Хол от водата“. Двайсет долара на човек. Довери на Бей, че го наемали самотни жени, чиито съпрузи работели през седмицата. Каза, че не се е случило нищо, но знаеше, че ако поиска повече пари, то щеше да се случи: че се предлагаше негласно.

Бей ненавиждаше тази история и полагаше огромни усилия да потисне истинските си чувства. Вината не беше негова, а на жените. Той бе прекалено млад за тях. Шон беше неустоим — готин, забавен, ласкав и готов на всичко. Пръчка динамит с руса коса.

Тя бе привлечена от енергията му, от неговата жар; всички момичета го харесваха. Всички в Хабърдс Пойнт искаха да излизат с него; градските момичета от Блек Хол шофираха през плажа да видят къщата, където той и семейството му прекарваха летата си — сиво бунгало на завоя на релсите. Красиви, руси, загорели, само по бикини — най-популярните момичета, водачките на мажоретките, красавиците на класовете си.