Луан Райс - Непобедимо лято

Бей се втренчи в дванайсетгодишната си дъщеря, знаейки, че тя се чувства неловко, усети прилив на любов и в същото време вниманието й бе привлечено от улука отгоре: точно над задната веранда, увиснал само на една скоба, повреден от ранната пролетна буря. Довечера Бей отново щеше да напомни на Шон да го оправи — разбира се, да наеме някого да го поправи. Бей примигна, а Ани беше още там, хванала слушалката.

— Кой се обажда? — попита Бей.

— Пег е — обясни Ани и се намръщи. — Все още е на стадиона. Татко не я е взел.

Майката взе слушалката.

— Пег? — извика тя.

— Мамо, ти не каза ли, че татко ще дойде? Чаках, чаках, но него го няма. Дали не сгреших? Дали не трябваше да се прибера с госпожа Дженсън?

— Не, Пеги — успокои я Бей, беше разочарована от Шон — как бе могъл да забрави деветгодишното им момиченце? — Не си сгрешила. Има ли някой с теб? Не си сама в парка, нали?

— Господин Браун е тук. Той ми позволи да използвам телефона — обясни дъщеря й с разтреперан глас. — Каза, че ще ме докара, но не искам да тръгвам; татко може да дойде.

— Стой там, скъпа — нареди й Бей и посегна към чантата си. — Веднага идвам да те взема.

Шофирането до стадиона на детската лига по Шор Роуд покрай игрището за голф й отне почти петнайсет минути. В края на юни пристигнаха летовниците и движението край плажа бе натоварено. Бей си погледна часовника и се опита да не се притеснява — макар да не познаваше добре треньора на Пег, Шон, изглежда, го харесваше. Уайли Браун притежаваше магазин за въдици край залива и Шон често се отбиваше да зареди лодката за рибарските си пътешествия, които предприемаше до остров Блок и до каньона.

Но къде беше Шон? Как е могъл да забрави? Бей лично говори с него; само преди три часа се обади в банката, за да му напомни. Днес следобед той имаше заседание на комисията по заемите, но я увери, че ще приключи навреме, за да отиде до стадиона и да вземе най-малкото им дете. Бей го помоли да се опита да отдели малко време, за да поиграе с нея… Шон й се стори зает, разсеян, но тя знаеше колко щастлива ще бъде Пег, точно както нея самата, когато играеше на топка с баща си.

Бей спря на мръсния паркинг и зърна Пег под един клен заедно със сламенорус мъж. Учеха се да хващат топката. Щом забеляза волвото на майка си, момиченцето хвърли топката към мъжа и изтича към паркинга. Беше дребна за възрастта си и мръсна, сякаш бе паднала в локва.

— Още го няма — извика Пеги; беше се просълзила от разочарование. — Каза, че ще дойде.

— Сигурно има нещо в службата — успокои я Бей, но сърцето й се сви за пръв път от дълго време насам.

Дали не започваше отново? Както тогава, с неприятностите миналата зима, когато Тара й каза да престане да го извинява. Тя не прие съвета й: не искаше децата й да виждат баща си в лоша светлина.

— Каза, че ще ми подхвърля топката — настоя Пеги с тревожни бръчки между веждите, когато Бей й направи знак да се качва на задната седалка.

— Знам, Пеги — отвърна Бей и погледна назад. — Той очакваше това с такова нетърпение. Може би ще успеете да си поиграете преди вечеря, когато се прибере у дома. — Треньорът на Пег тръгна към колата, но Бей се чувстваше твърде объркана, за да води разговор. Затова махна с ръка и извика:

— Благодаря ви! — После бързо излезе от паркинга и се отдалечи от сенчестия стадион.

Шон не се прибра за вечеря и не се обади. Те живееха в стара селска къща до Шор Роуд. От тяхната къща започваше дълга алея, която ги водеше през блатото, бележещо източния край на Хабърдс Пойнт. Намираха се точно от другата страна на река Ейг Майлс — всъщност по-скоро едно поточе, в което нахлуваха приливите, приток на река Джил — Пойнт беше един от районите на Холс. Шон, Бей и Тара бяха приятели от детинство. Тара наследи малката къщичка на баба си. Сега Бей я виждаше с неясната импресионистична мъгла над градината, разпиляна върху цветята в розово, прасковено, червено, виолетово, жълто и светлосиньо.

Бей приготвяше навън бургери на скарата. Били се зае да подхвърля топката на Пег и трите деца, изглежда, се забавляваха. Главната им грижа бе баща им да се прибере и да ги заведе до Пиратския залив. От другата страна на реката, на едно хълмче, което до миналата година бе покрито с висока трева и полски цветя, сега бе построен нов комплекс: щанд за сладолед, полигон за шофиране, писта за картинг и екстравагантно миниатюрно игрище за голф. Пиратски флагове, сандъци със съкровища, челюсти от акула и потрошени галеони украсяваха малките пещерички. Бей предпочиташе девствения пейзаж, но децата й бяха във възторг от този проект.