— Но аз мислех…
— Да. Мисля, че майка ти ти е казала, че той дойде да ме види миналото лято, да ме уговори да ти направя лодка, същата като твоя модел.
— Знам — прошепна тя с просълзени очи. — Мама ми каза. Но аз си мислех, че е умрял, преди това да стане.
— Не — отговори Дан. — Той ми каза точно какво иска. Донесе ми модела, който си направила, за да ми го покаже. Много се гордееше с него… и с теб, Ани.
— Той ли каза това?
Дани кимна и й подаде веслата.
— Говорихме много за теб. Той каза, че си чудесна и талантлива, искаше да се увери, че лодката, която ще ти направя, ще е достойна за модела, който ти си направила за него.
— Благодаря ви, господин Конъли — каза Ани и заплака, притискайки веслата до гърдите си.
— Можеш ли да ни повозиш с нея? — попита Елиза.
Ани погледна към майка си, за да попита дали може. Бей все още не можеше да говори, но и не можеше да престане да се усмихва. Тя кимна, а Дан задържа носа стабилно върху пясъка и помогна на момичетата да се качат.
Бей гледаше Ани, мислейки си за това колко смели трябва да са хората, за да приемат чудото на живота — подаряването на нова лодка, възможността да бъдат с приятели във водата и да забравят страховете, които са ги потискали преди, целувката на слънцето, факта, че никой, нито дори собственият ти баща, не е съвършен, но същевременно знаейки, че любовта е неразделна част от всичко това, присъща за всеки момент.
И така, Бей пристъпи в бистрата вода на плиткото заливче и помогна на Дан да бутне нежно лодката. Тя се понесе по течението, заставайки неподвижна за момент, а после Ани нагласи веслата.
Тя потопи едното весло във водата, после и другото. Лодката се разлюля напред и назад, двете момичета се смееха, а Тара и Джо ги насърчаваха от верандата, докато Пеги и Били наблюдаваха и се присмиваха на голямата си сестра. Бей хвана ръката на Дани; за нея нямаше значение дали децата ще я видят.
Изведнъж Ани улови ритъма, потапяйки и двете весла едновременно. Лодката започна да се движи направо, а водата отзад се накъдряше V-образно. И тогава Бей видя, че Дан е изписал името на лодката върху напречната греда — същото име, което Ани даде на модела, да напомня на баща й кого трябва да докара до дома:
АНИ
— Правя го — извика тя. — Научих се!
— Да, Ани — извика Бей. — Правиш го.
— Faugh a ballagh — Тара изкрещя бойния вик на сестринството от верандата: — Разчисти пътя…
Дан стисна ръката на Бей и още веднъж тя се въздържа да не изрече думите на глас: „Обичам те“. Те бяха там, във въздуха. Трептяха като цвят на праскова върху клона, като цветя, които само чакаха да бъдат откъснати за букет.
Но Бей Макбий беше градинарка и майка, и влюбена жена, и тази година тя научи, че си има сезон за всичко. За всяко нещо. Имаше време, много време.
Цялото лято беше пред тях и като този сладък сезон, преди толкова много години, то щеше да бъде прекрасно.
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/7073
Издание:
Луан Райс. Непобедимо лято
Американска. Първо издание
ИК „Плеяда“, София, 2007
Редактор: Лилия Анастасова
ISBN: 978-954-409-259-7
Картофеният глад в Ирландия (1845 — 1849) — гладно бедствие в Ирландия, причинило смъртта на около 500 000 души и принудило още 2 000 000 да емигрират. — Б.пр.
Lacrosse — древна индианска игра на топка; сега се играе в САЩ, Канада и Великобритания; използват се дълги ракети, в които топката се „носи“. — Б.пр.
Consigliere (ит.) — съветник, адвокат. — Б.пр.
Компания — черупка или „пощенска кутия“ — фиктивна, но официално регистрирана компания, която няма съществени активи и не води операции; обикновено такива компании се създават за облекчаване на данъчното бреме или за провеждане на съмнителни операции в т.нар. „данъчни оазиси“. — Б.пр.
Social Register — книга, в която се споменават основните членове на модно или заможно общество. — Б.пр.
Пол Ривиър (1735 — 1818) — американски патриот, герой от Войната за независимост. — Б.пр.
Стихотворението е написано през 1863 г. от американския поет Хенри У. Лонгфелоу. — Б.пр.
trop occupe (фр.) — много зает. — Б.пр.
Джон Милингтън Синдж (1871 — 1909) — ирландски поет и драматург, чиито пиеси са базирани върху ирландския селски живот; „Плейбоят на Западния свят“ — пиеса в три действия от Дж. М. Синдж, поставена за пръв път през 1907 г. в Дъблин. — Б.пр.
Читать дальше