Илдико Кюрти: Сърцебиене

— Не мога да ви пусна без покана.

— Аз съм годеница на един от наградените.

— Това днес го чувам за пети път — високият два метра мускулест мъж загуби всякакъв интерес към мен, като че ли изобщо не ме виждаше. — Изчезвай, момиченце, няма какво да повтарям.

Моля ви! Поне не сега, когато съм така близо до целта! Искам да изпълня последното най-велико представление на живота си! Дебютът ми като отмъстителка и фурия! Трябва ли да проваля всичко заради някакъв глупак с дебел врат, който иска да чувства мощта си за моя сметка. Бях на секунда от разреваването, когато една тежка ръка се стовари отзад на рамото ми и ме измести встрани.

— Направи път, малката.

Обърнах се. Зад мен стоеше — познах го по загорялата кожа и очилата с рамки на точици — Негеркале Швенсен, бивш хамбургски сводник и крал на заведенията с червени фенери, в момента следствен.

Когато преди години стреляха по него, вече лежейки на носилката на «Бърза помощ», той отказа да махне очилата си и показа с ръка знака «Виктория».

С тих, но заплашителен глас Негеркале се обърна към момчето от службата за сигурност:

— Познаваш ли ме?

— Мхххм.

— Искаш ли да си нямаш неприятности тази вечер?

— Мдааа.

— Тогава ме пусни да мина. И малката също. Ако не, ще ти променя физиономията.

Вардянинът се отмести встрани и ми отправи такъв злобен поглед, сякаш бях виновна за унижението му. Аз обаче му се усмихнах възможно най-подигравателно и снизходително. След което Негеркале ме блъсна навътре, пожела ми приятно прекарване и изчезна към залата. Погледнах го слисана, но с облекчение и благодарност и затърсих тоалетната.

Марпъл започна да души с нос, сякаш търси място, където да свърши оная работа. Предполагам, че не е разрешено да се влиза с кучета в «Шаушпилхаус», но реших, че е по-добре да не се обръщам и да не общувам повече с момчето на входа.

Хвърлям последен поглед в огледалото. Тъй като изобщо не мога да очаквам каквато и да е официалност, съм доволна от вида си. Филип би казал, че изглеждам «естествена». Е, щеше да е напълно прав: черна рокличка с презрамки, златни сандалки на токчета, пресни лунички по носа, отмъстително червено на устните. С банкнота от петдесет марки убеждавам жената, която чисти тоалетните, да пази за известно време мис Марпъл.

— Няма да продължи и половин час. Имам една съвсем малка работа за уреждане.

— Награда ли ще получавате?

— Нещо такова.

В живота си досега винаги съм се старала да ме харесват. Безобидната, любвеобилна, отнесена Амели Кукличката Щурм. Цялата ярост, която се е трупала за трийсет и две години у мен, тази вечер ще избълва навън. Честит рожден ден, Кукличке!

Церемонията тече.

Поемам дълбоко въздух.

Напред в борбата. Нямам нищо за губене. Отдавна съм изгубила всичко.

Влизам в залата при публиката през една странична врата. Виждам познати физиономии. Черно Йобатай [50] Немски актьор. — Б. пр. глупакът, седи на края на реда. На краката с маратонки, червени като задника на павиан. Защо ли са го пуснали? Оливер Гайсен [51] Телевизионен водещ. — Б. пр. има вид на човек, който току-що се е измъкнал от леглото, а Харолд Шмит се е свил между Хайке Макаташ и Бастиан Пащевка. Разбираемо, защото на сцената, застанал пред голямо златно «Бамби», точно в момента Фил Колинс пее най-новата си приспивна песен. Дори и мен ме изпълва нещо като чувство за разтоварване и скука.

Но не съвсем.

Открих Филип!

Седи на първия ред, обграден от две блондинки: Томас Готшалк и Бенте Йохансон. До Бенте е Юлиус Шмит, следват Ксавиер Найдо и Том Круз.

Прекрасно, Бюлов, значи си достигнал целта на мечтите си. До теб е номинираната ти изгора и си на един ред с любимия си певец и актьор, чийто реплики от «Невъзможна мисия» знаеш почти наизуст.

Сърцето ми се качва в гърлото. По гърба ми се спускат перлички пот. Дали да не си взема кучето и да се прибера у дома. Но краката ми не могат да мръднат, а погледът ми не се отмества от онази двойка.

Ако в този миг падна и умра, изобщо няма да жаля за себе си.

Ръкоплясканията ме изваждат от дълбоката ми мъка. Фрауке Лудовиг подава на Фил Колинс букет цветя, подарява му две въздушни целувки и обявява следващия номер от програмата:

— Уважаеми дами и господа, никога досега една номинация не е разпалвала така страстите. Кое телевизионно предаване тази вечер ще бъде обявено за най-новаторския телевизионен формат на годината? Отговора ще научите от следващия ни гост. Поздравете единствената, несравнимата Верона Фелдбуш!