Дж. Уорд: Отмъстена любов

Тъмната страна на Рив се пробуди като затворен престъпник, жаден за свобода. Злодеянията и силовите игри бяха истинска страст за всички с кръвта на баща му и част от него искаше да създаде празнината в управлението… и лично да я запълни.

Той прекъсна надменното дрънкане на Монтраг.

— Спести ми пропагандата. Какво точно предлагаш?

Мъжът остави превзето чашата на масата, като си придаде вид, че се опитва да подбере правилно думите си. Нямаше значение. Рив беше склонен да се обзаложи, че другият знаеше отлично какво да каже. Неща от този характер не излизаха от устата ти просто така, очевидно имаше замесени и други.

— Както добре знаеш, Съветът ще се събере в Колдуел след няколко дни за среща с краля. Рот ще пристигне и… ще стане жертва на смъртоносен инцидент.

— Той пътува с останалите от Братството. Няма да е лесно да се справиш с толкова много сила.

— Смъртта се явява с различни маски. И играе на различни сцени.

— И моята роля е…? — попита Рив, макар да знаеше.

Бледите очи на Монтраг бяха като лед, прозрачни и студени.

— Знам що за мъж си. И съм наясно на какво си способен.

Това не беше изненада. Рив беше наркобарон от двайсет и пет години. И въпреки че не беше обявил публично дейността си пред аристокрацията, вампирите често посещаваха клуба му и много от тях бяха в редиците на купувачите на дрога. Никой, освен Братята, не знаеше за симпатската му природа и той би запазил този факт в тайна дори от тях, ако беше имал избор. През последните две десетилетия беше плащал добре на изнудвачката си, за да е сигурен, че ще запази тайната му.

— Затова се обърнах към теб — заяви Монтраг. — Ти ще знаеш как да се погрижиш за всичко.

— Това е вярно.

— Като лийдайър на Съвета ти ще притежаваш огромна власт. Дори да не бъдеш избран за президент, без теб Съветът няма да може да взима решения. И нека ти кажа нещо за Братството на черния кинжал. Знам, че сестра ти е спътница на един от тях. Братята няма да пострадат.

— Не мислиш ли, че това ще ги вбеси? Рот е не само техен крал, те имат една кръв.

— Тяхна основна задача е защитата на расата ни. Накъдето и да поемем, те трябва да ни последват. И трябва да си наясно, че има много други, които смятат, че в последно време не изпълняват задълженията си много добре. Струва ми се, че им е нужно ново ръководство.

— От теб? Да. Разбира се.

Щеше да е все едно декоратор да командва танков взвод: безсмислени врясъци и шум, докато на някого от войниците не му писне и не натика фукльото в кофата за смет, като няколко пъти хлопне със засилка капака върху кратуната му.

Направо идеален план. Да бе.

Но пък… кой е казал, че тъкмо Монтраг щеше да бъде избран? Инцидент можеше да се случи както на краля, така и на някого от аристокрацията.

— Трябва да ти кажа нещо — продължи Монтраг, — което баща ми постоянно ми повтаряше. Подходящият момент е най-важното нещо. Трябва да действаме бързо. Можем ли да разчитаме на теб, приятелю?

Рив се изправи на крака и се извиси над другия мъж. С бързо движение приглади марковия си костюм и се протегна за бастуна си. Не чувстваше нищо с тялото си — нито дрехите, нито тежестта, прехвърлила се от задните му части върху стъпалата му, нито пък дръжката на бастуна, която се опираше в изгорената му длан. Вцепенеността беше страничен ефект от лекарството, което използваше, за да потиска лошата си страна, та тя да не се проявява в неподходящ момент; затворът, в който криеше симпатските си импулси.

Всичко, от което се нуждаеше, за да се върне към изначалната си същност, беше да пропусне една доза. Един час по-късно злото у него беше будно и готово за действие.

— Какво ще кажеш? — настоя Монтраг.

Е, какво трябваше да отговори?

Понякога в живота сред безбройните прозаични решения, които взимаме, като например какво да ядем, къде да спим или какво да облечем, се озоваваме на истински кръстопът. В тези моменти, след като се вдигне мъглата на относителната им маловажност и съдбата настоява да направим свободния си избор, имаме право да поемем само наляво или надясно. Не е възможно да тръгнем напряко през храстите между двете пътеки, не можем да оспорваме предложения ни избор.

Налага се да дадем отговор и да изберем пътя си. И няма връщане назад.

Разбира се, проблемът се състоеше в това, че му се беше наложило да се научи да се движи по трасето на живота според моралните стандарти, за да се впише сред вампирите и наученото се беше загнездило в главата му, макар и само до известна степен.