Дж. Уорд - Отмъстена любов

Монтраг обърна гръб на картината и главата му закри образа на планината, така че малкият войник в червена униформа изглеждаше, сякаш се опитваше да се изкатери по ухото му.

— Глимерата претърпя небивали загуби от набезите. Не само множество животи бяха погубени, но и собственост. Бяха нападнати къщи, бяха отнети антики и произведения на изкуството. Цели банкови сметки бяха източени. И какво прави Рот? Нищо. Не отговоря на многократните запитвания как са били открити адресите на тези семейства… защо Братството не е спряло нападенията… къде са се озовали всички тези вещи. Няма план, с който да ни увери, че това никога няма да се повтори. Не е налице сигурност, че ако малцината оцелели аристократи се завърнат на територията на Колдуел, ще бъдат защитени. — Монтраг сериозно набираше скорост. Гласът му се повишаваше и рикошираше в орнаментирания корниз и позлатения таван. — Расата ни загива и ни е нужно солидно управление. По закон обаче, ако сърцето на Рот бие в гърдите му, той е кралят. Струва ли животът на един, колкото живота на всички? Вслушай се в сърцето си.

О, Рив се вслушваше в този черен и изпълнен със злост мускул.

— И после какво?

— Ще поемем контрола и ще направим каквото е редно. По време на управлението си Рот промени много неща… Виж какво направи с Избраниците. Позволено им е да живеят в отсамната страна. Нечувано. И робството беше обявено за незаконно заедно с изолацията на жените. Скрайб Върджин, без да се усетим, някой в Братството ще облече пола. Когато ние поемем контрола, ще върнем нещата постарому и ще преработим законите, за да запазим старите си обичаи. Можем да организираме нападение срещу Обществото на лесърите. Можем да победим.

— Често казваш „ние“, но не ми се струва, че имаш предвид точно това.

— Нужно е, разбира се, да има един, който да е пръв сред равните. — Монтраг приглади реверите на сакото си и намести главата си под такъв ъгъл спрямо тялото, като че позираше за бронзова статуя или може би за образа на някоя банкнота. — Определено мъж с положение и достойнства.

— И на какъв принцип ще бъде избран този идеален кандидат?

— Ще преминем към демокрация. Дълго отлагана демокрация, която да замести несправедливата и нечестна монархична система.

Докато цялото това бръщолевене не спираше, Рив се отпусна назад, кръстоса крака в коленете и събра върховете на пръстите си. Както си седеше на мекото канапе на Монтраг, двете му половини воюваха, вампирската му и симпатската природа бяха в сблъсък.

Единственото хубаво нещо беше, че битката в главата му заглуши звука на носовото дърдорене в стил: „Аз знам всичко“.

Предлаганата възможност беше повече от изгодна: да се отърват от краля и да поемат контрол върху расата.

Предлаганата възможност беше немислима: да бъде убит прекрасен мъж, добър водач и… нещо като приятел.

— Ние ще изберем чрез гласуване кой да ни ръководи, като той ще отговаря пред Съвета. Ще се погрижим тревогите ни да бъдат чути. — Монтраг се върна обратно на дивана, седна и се намести така удобно, все едно се канеше да продължи да движи въздуха с приказките си за бъдещето с часове. — Монархията се провали. Единственият изход е демокрацията.

Рив се намеси:

— Принципът при демокрацията е, че всеки има право на глас. В случай че не си наясно с дефиницията.

— Така и ще бъде. Всички ние, които служим в Съвета, ще участваме в изборите. Всеки глас ще се брои.

— За твоя информация терминът „всички“ включва малко повече от „ние в Съвета“.

Монтраг го изгледа продължително и изражението на лицето му сякаш казваше: „Не бъди толкова глупав“.

— Наистина ли би се доверил на нисшите слоеве на расата ни?

— Не, доколкото зависи от мен.

— Може и да зависи. — Монтраг приближи чаената чаша към устата си и му отправи остър поглед над ръба й. — Това е напълно възможно. Ти си нашият лийдайър .

Взрян в събеседника си, Рив видя пътеката пред себе си така ясно, сякаш беше застлана с каменни плочи и осветена с прожектори. Ако Рот бъдеше убит, това щеше да е краят на кралския род, защото още не се беше сдобил с наследник. Едно общество, особено ако е в период на война като тяхната, ненавиждаше състоянията на вакуум по отношение на управлението, така че преминаването от монархия към демокрация не би било толкова немислимо, както ако времената бяха нормални и безопасни.

Членовете на глимерата може и да бяха извън Колдуел в обезопасените си къщи, разпилени из цяла Нова Англия, но тази банда мръсници имаше пари и влияние и открай време искаше да поеме контрола. Ако прибегнеха към този план, можеха да облекат амбициите си в одеждата на демокрацията и да го направят да изглежда сякаш се грижат за обикновените индивиди в обществото им.