Е. Джеймс: Петдесет нюанса сиво

Дали го бях ядосала с присъствието си?

- Трябваше да си в леглото и да спиш скара ми се меко той.

Бях сигурна, че нещо го тревожи.

- Ти също отвърнах не чак толкова меко.

Той ме погледна и устните му се извиха в едва забележима усмивка.

- Карате ли ми се, госпожице Стийл?

- Да, господин Грей, карам ви се.

- Не мога да спя.

Раздразнение, дори гняв минаха като светкавица по лицето му. Едва ли беше ядосан на мен.

Реших да не обръщам внимание на изражението му и смело се наместих до него. Сложих глава на голото му рамо. Любувах се на дългите му пръсти и на начина, по който галеха клавишите. Той спря за секунда, после продължи до края на мелодията.

- Какво беше това? попитах.

- Шопен. Прелюдия към опус двайсет и осем. В ми минор, ако те интересува.

- Винаги се интересувам от това, което правиш.

Той нежно целуна косата ми.

- Не исках да те будя.

- Не ти ме събуди. Изсвири ми другата.

- Коя друга?

- Беше от Бах. Първата вечер, когато спах тук.

- О, Марчело!

Започна да свири бавно. Затворих очи. Тъгата на нотите се завъртя около нас, удари се в стените и отекна. Беше величествено, много красиво и много по-тъжно от Шопен. Усетих как пропадам в печалната мелодия. Всъщност се чувствах точно така. Този дълбок, болезнен копнеж да разбера един изключителен, един различен мъж, да проумея тъгата му, ме смазваше.

- Защо винаги свириш такива тъжни мелодии?

Надигнах се и го погледнах. Той само повдигна рамене. Това бе отговорът му на всеки мой въпрос. Гледаше ме уморено.

- Започнал си да свириш на шест, нали?

Кимна. Умореното му лице се изпъна от напрежение. После добави, без да питам нищо:

- Почнах да уча пиано, за да зарадвам новата си майка.

- За да паснеш в перфектното семейство?

- Може да се каже каза войнствено той. Защо стана? Не искаш ли да си починеш от вчерашното пътуване?

- За мен сега е осем. И трябва да си взема хапчето.

Той ме погледна учудено.

- Браво! Но не личеше да е особено впечатлен. Само ти можеш да започнеш да пиеш противозачатъчни в друга часова зона. Може би е добре да изчакаш половин час, утре още половин. И така постепенно ще започнеш да ги пиеш в разумно време.

- Планът е добър. И какво ще правим половин час? Гледах го и мигах невинно.

- Сещам се за няколко неща засмя се той. Вътрешностите ми се свиха от желание. Почнах леко да се топя под погледа му, а на него никога нищо не му убягваше.

- Или да си говорим? предложих тихо.

Смръщи се.

- Предпочитам това, което вече съм си наумил каза и ме сграбчи в скута си.

- Винаги предпочиташ да правим секс пред това да говорим разсмях се аз.

- Вярно е. Особено с теб. Напъха нос в косата ми, помириса я и започна ме целува от ухото, надолу, по шията. Може би върху рояла? прошепна той.

Тялото ми се скова. Върху рояла?

- Искам да изясним нещо казах и пулсът ми се ускори рязко. Моето друго аз бе затворило очи и се наслаждаваше на устните му, които докосваха леко кожата ми.

Той спря.

- Винаги така нетърпелива за информация, госпожице Стийл! Какво има да изясняваме? Дъхът му отново погали врата ми и той продължи с нежните целувки.

- Става дума за нас казах и затворих очи.

- Хм. И какво за нас? попита той и спря.

- За договора. Отворих очи.

В очите му заигра весело пламъче. Той въздъхна облекчено и прокара пръсти по брадичката ми.

- Е, договорът е хипотетичен. И подлежи на обсъждане. Гласът му бе дрезгав, прегракнал, очите меки.

- Хипотетичен?

- Да усмихна се той. Гледах го и не разбирах.

- Но ти искаше да го подпишем.

- Това беше преди. Но Правилата остават. Те не подлежат на обсъждане. Изражението му стана по-твърдо.

- Преди? Преди кое?

- Преди... Той спря и тревожното изражение се върна на лицето му. Преди... „повечето" каза и сви рамене.

-О!

- Освен това вече два пъти бяхме в Стаята и ти все още не си побягнала от ужас.

- Това ли се очаква от мен?

- Нищо от това, което правиш, Анастейжа, не може да бъде очаквано или предвидено.

- Нека си изясня. Искаш от мен да спазвам Правилата през цялото време, но можем да пренебрегнем останалата част от договора?

- Освен в Стаята. Искам в Стаята да следваш принципа на договора. И да, искам да спазваш Правилата. През цялото време. Така ще знам, че си в безопасност и че ще мога да те имам винаги, когато пожелая.

- А ако наруша някое правило?

- Ще те наказвам.

- Но няма да имаш нужда от разрешението ми?

- Не, ще имам нужда от разрешението ти.

- А ако откажа?

Той ме изгледа озадачено, като че ли не знаеше правилния отговор.