Е. Джеймс: Петдесет нюанса сиво

„Аха. Музикална интерлюдия. Неочаквано". Дали някога щеше да направи нещо, за което да съм поне малко от малко подготвена? „Дано не е рап". Отправих тиха молба към Господ.

- Ела. Той ме поведе към леглото. На всеки ъгъл имаше кожени белезници, металните им части блещукаха върху сатена.

Мамо мила! Сърцето ми блъскаше бясно в ребрата. Топях се отвътре навън. Дали можеше да ме възбуди повече отколкото вече бях?

- Застани тук.

Бях с лице към леглото. Той се наведе и прошепна в ухото ми:

- Чакай тук и не откъсвай очи от леглото. Представи си как лежиш и си изцяло зависима от милостта ми.

Отдалечи се за минутка и чух как отиде към вратата и взе нещо. Всичките ми сетива бяха нащрек. Слухът ми беше доста изострен. Да, той взе нещо от закачалката за камшици до вратата.

Усетих го зад себе си. Той събра косата ми и започна да я сплита.

- Тъй като те харесвам прекалено много с две плитки, но искам да те чукам веднага, ще трябва да се задоволим само с една. Гласът му беше спаднал, дрезгав.

Ловките му пръсти погалваха от време на време гърба ми, докато заплиташе плитката. Всяко случайно докосване беше като електрически удар по кожата ми. Завърза опашката с ластик и опъна косата ми така, че бях принудена да се облегна на него. Наведе главата ми на една страна и оголи врата ми, прокара нос по кожата, после леко захапваше и прокарваше език от ухото до рамото ми. И през цялото това време си тананикаше. Звукът резонираше през тялото до слабините ми. Неволно простенах.

- Шшш. Тихо скара ми се той, протегна ръцете си напред и видях в едната онзи кожен камшик, с ресните, който ми бе направил впечатление първия път.

- Докосни го прошепна той. Гласът му бе като на самия дявол. Тялото ми пламна. Прокарах ръка по дългите ресни. Бяха меки, велурени, с малки накрайници на всяка.

- Ще използвам това. Няма да боли, но ще вкара кръвта ти в повърхността на кожата и тя ще стане много чувствителна.

„О, и казва, че няма да боли!?"

- Какви са кодовите думи, Анастейжа?

- Жълто и червено, сър прошепнах.

- Добро момиче. И помни, страхът е в главата ти.

Пусна камшика на леглото и ръцете му хванаха кръста ми.

- Това няма да ти е нужно каза и смъкна бикините ми. Измъкнах краката си от тях. Подпирах се само на рамката на леглото.

- Стой мирна изкомандва той, целуна дупето ми и после изненадващо ме ощипа. Сега легни. По гръб. И ме удари рязко по дупето. Подскочих.

Покатерих се бързо на леглото. Легнах и го погледнах. Матракът беше много твърд. Като дърво. Сатенът под кожата ми мек и хладен. Лицето му беше безизразно, но не и очите.

- Ръцете над главата! заповяда той. Изпълних веднага.

Тялото ми виеше от глад. За него. А дори не бяхме започнали.

Той се обърна и с крайчеца на окото си видях как отива до

шкафа. Върна се с айпода и с маска за лице, подобна на тази, с която бях спала по време на полета до Атланта. Мисълта ме развесели, но не можех да накарам дори устните си да се движат. Лицето ми бе напълно сковано, очите широко отворени.

Той седна на леглото и ми показа айпода. Имаше странна антена и слушалки. Опитах се да разбера какво става.

- Това е трансмитер и предава музиката, която върви на айпода, чрез уредбата в стаята отговори той на незададения ми въпрос и почука по антената. Мога да слушам това, което слушаш и ти, и имам дистанционно. Онази негова си тайна шега пак заигра върху устните му. Показа ми нещо с форма на голям калкулатор. Наведе се, нежно сложи слушалките в ушите ми и остави айпода някъде над главата ми.

- Вдигни си главата! каза и аз изпълних.

Той бавно пусна маската над очите ми и... ослепях. Ластикът на маската притисна слушалките в ушите ми. Все още го чувах, макар и слабо и приглушено. Усетих, че стана от леглото. Дишането ми, накъсано и плитко, заглушаваше почти всички други шумове. Крисчън хвана лявата ми ръка, опъна я нежно нагоре и вкара китката ми в кожения ръкав на белезницата. Дъгите му пръсти погалиха ръката ми по цялата й дължина, след като я закопча. Докосването му беше като гъделичкащо леко електричество. Чух как бавно мина от другата страна на леглото. Хвана j дясната ми ръка и закопча и нея. Прокара пръсти по цялата й дължина. Бях готова да експлодирам. Защо беше толкова еротично?

Той мина към долния край на леглото и ме хвана за глезените.

- Повдигни глава!

Изпълних, а той дръпна тялото ми надолу, така че ръцете ми се опънаха докрай. Не можех да ги помръдна. Смесено чувство на паника и възбудено очакване мина по тялото ми и усетих как се овлажнявам още повече. Простенах. Той закопча първо десния, после левия ми крак и аз бях просната, закована като на