Силвия Дей: Опиянена от теб

— Ще закъснееш за работа — каза той нежно, когато дойде при мен и ме прегърна през гърба.

— Мисля да се обадя и да кажа, че няма да ходя.

Никога не постъпвах по този начин, но сега се чувствах уморена и безсилна. Не можех да си представя, че ще успея да се съсредоточа и да си върша работата както трябва.

— Можеш да го направиш, но няма да изглежда никак добре, когато се появят снимките ти от официалната вечеря довечера.

Погледнах го в огледалото.

— Няма да ходим.

— Напротив.

— Гидиън, ако този запис с мен и Брет излезе на бял свят, няма да искаш да свързват името ми с твоето.

Изведнъж тялото му замръзна, после той рязко ме извърна към себе си.

— Я повтори.

— Много добре ме чу. Не мислиш ли, че фамилията Крос вече е преживяла достатъчно?

— Никога не ми се е искало толкова много да те нашляпам по дупето както в момента, ангелче. За твое щастие, никога не се държа грубо, когато съм ядосан.

Грубата шегичка не успя да отвлече вниманието ми от факта, че е твърдо решен да брани момичето, което някога бях и от което в момента се срамувах. Беше готов да ме предпази от скандала, да ме защити според силите си и ако се наложи, да поеме удара заедно с мен.

Не мислех, че е възможно да го обичам повече, но той непрекъснато доказваше, че греша. Обхвана лицето ми в ръце.

— Каквото и да се става, ще го посрещаме заедно. И ти ще носиш моето име.

— Гидиън…

— Не можеш да си представиш колко се гордея с това — каза той и докосна с устни челото ми. — Колко много означава за мен, че взе името ми и го направи свое.

— О, Гидиън! — Вдигнах се на пръсти и се притиснах към него. — Толкова много те обичам.

Отидох на работа с половин час закъснение и заварих заместничка на бюрото на Мегуми. Усмихнах й се и я поздравих, но отново се разтревожих за приятелката си. Надникнах в кабинета на Марк и най-искрено се извиних за закъснението. Когато стигнах до бюрото си, се обадих на Мегуми, но тя не отговори. Тръгнах към работното място на Уил.

— Искам да те попитам нещо — казах, когато го открих.

— Дано да мога да ти отговоря — отвърна той, завъртя се на стола и ме погледна през стилните си очила.

— На кого се обажда Мегуми, когато е болна?

— За всичко докладва на Дафни. Защо?

— Просто се тревожа за нея. Не отговаря на обажданията ми. Питам се дали не ми се сърди за нещо — обясних аз и нервно запристъпвах от крак на крак. — Много ми е неприятно, че не знам нищо и не мога да й помогна.

— Дафни каза, че звучала ужасно, каквото и да означава това.

— Никак не ме успокои, но все пак благодаря.

Тръгнах обратно към бюрото си. Марк ми направи знак да вляза в кабинета му, когато минах покрай него.

— Днес ще пускат шестетажните банери.

— Така ли?

Той се захили.

— Искаш ли да отидем да ги видим?

— Можем ли? — Бях толкова разсеяна, че предпочетох да изляза в горещия и влажен августовски ден, вместо да стоя в прохладния офис. — Би било фантастично!

Марк грабна сакото си от облегалката на стола.

— Да вървим.

Малко след пет се прибрах вкъщи и заварих хола си, превзет от козметички, фризьорки и гримьорки, облечени в бели престилки. Кари и Трей седяха на дивана с нещо лепкаво и зелено по лицата, а под главите им бяха поставени кърпи, за да не се изцапа бялата дамаска. Майка ми весело бърбореше, докато фризьорката оформяше секси прическата й от спускащи се къдрици.

Ваех един бърз душ и отидох при тях. Само за час успяха да превърнат пораздърпания ми вид в бляскаво произведение, като едновременно с това ме оставиха на спокойствие да разсъждавам за всичко, което цял ден безмилостно потисках — видеото, Корин, Жиро, Диана и Брет.

Някой трябваше да съобщи на Брет. И този някой бях аз.

Когато козметичката се приближи към мен с молив за устни, вдигнах ръка и я спрях:

— Червено, моля.

Тя замълча за миг, след това поклати глава и ме огледа внимателно:

— Права сте.

Задържах дъха си, докато фризьорката впръска в прическата ми последния слой лак за коса, и в този момент усетих, че телефонът в джоба на халата ми вибрира. Видях, че се обажда Гидиън, и вдигнах.

— Здрасти, шампионе!

— Какъв цвят е роклята ти? — попита той вместо поздрав.

— Сребриста.

— Наистина ли? — Гласът му придоби онова топло звучене, от което цялата настръхвах. — С нетърпение чакам да те видя облечена в нея. И съблечена.

— По-добре не чакай — предупредих го аз, — а довлечи прекрасния си задник тук до десет минути.