Силвия Дей - Кросфайър - цялата поредица

Вятърът развява косите ми, докато ходя по брега, краката ми потъват в пясъка, а прибоят заличава всяка моя стъпка. Виждам пред себе си обруления от вятъра покрив на лятната къща, която Гидиън купи за двама ни. Издига се на високи подпори над прилива, а множеството ѝ прозорци гледат към океана. Чайките кръжат и пищят над главата ми, спускат се и размахват криле над водата, сякаш танцуват в соления вятър.

— Не мога да повярвам, че ще изпусна тържеството.

Обръщам глава и разбирам, че майка ми върви домен. Носи същата елегантна официална рокля, в която я видях за последен път. Толкова е красива. Направо дъхът ми спира. Очите ме болят да я гледам.

— Всички ще го пропуснем — казвам ѝ.

— Знам. А работих толкова усилено, за да го подготвя. — Поглежда към мен, до бузите ѝ подскачат кичури коса заради вятъра. — Дори успях да вмъкна някои червени акценти.

— Наистина ли?

Усмихвам се въпреки болката, която изпитвам. Мама наистина ме обича много макар и

по свой си начин. Понякога неми допада как изразява любовта си, но това нея прави по— малко стойностна.

— Червеното е твърде крещящ цвят за сватба, така че не беше никак лесно.

— Нали знаеш, че донякъде и ти си виновна за това? Ти ми купи онази червена рокля, която облякох на първата си официална среща с Гидиън.

— Тя ли те вдъхнови? — Поклаща глава. — Следващия път трябва да избереш по-мек цвят за акцент.

— Няма да има следващ път. Гидиън е моят избор. — Вдигам една мидена черупка и я хвърлям обратно във водата, откъдето е дошла. — Имаше моменти, когато не бях сигурна дали ще се справим, но вече не се тревожа за това. Ние самите бяхме най-страшните си врагове, поуспяхме да се освободим от товара, който ни тежеше.

— Предполага се, че първите месеци са най-лесни. — Майка ми минава напред с танцова стъпка и грациозно се завърта. — Ухажване. Прекрасни пътешествия, бляскави бижута…

Изсумтях.

— На нас не ни беше никак леко. Началото беше най-трудно. Но с всеки изминал ден ни става все по-лесно.

— Трябва да помогнеш на баща си да си намери половинка — казва, момичешката закачливост в тона ѝ е изчезнала. — Самотен е от толкова много време.

— Трудно е да си намери някоя след теб. Все още те обича.

Усмихва ми се тъжно и поглежда към водата.

— Аз имах Ричард… Той е толкова добър човек. Дано намери отново щастието.

Замислям се за втория си баща и започвам да се тревожа за него. Мама беше всичко за него. Какво ще му доставя радост в живота сега, когато нея я няма?

— Никога няма да стана баба — изрича замислено. — Умрях млада, в разцвета на силите си. Това не е чак толкова ужасно, нали?

— Как можеш да ми зададеш такъв въпрос?

Позволявам на сълзите да се стекат по бузите ми. Цял ден се опитвах да разбера защо не мога да плача. Сега, когато сълзите дойдоха, ги посрещам с облекчение. Сякаш някакъв язовир се е отприщил.

— Не плачи, милинка! — Мама спира и ме прегръща, ароматът ѝ изпълва въздуха, който вдишвам. — Ще видиш, че…

Стреснах се и се събудих, разтърсена от внезапна конвулсия, Лъки изскимтя и ме побутна с лапа, след което започна да мачка корема ми. Погалих кадифената му главичка с една ръка, а с другата понечих да избърша очите си, но те бяха сухи. Болката от съня бавно се превръщаше в далечен спомен.

— Ела тук — прошепна Гидиън. Гласът му прозвуча като топъл призив в осветената от луната спалня. Прегърна ме и ме притисна до себе си.

Обърнах се, потърсих устните му и ги намерих, потънах в прегръдката му и го целунах дълбоко и страстно. Той се изненада и остана неподвижен за миг. В следващия момент обхвана тила ми с ръка, задържа ме на място и пое инициативата.

Преплетох крака в неговите, усетих грубия допир на космите, прекрасната му топла кожа и силните мускули под нея. Нежните ритмични ласки на езика му ме успокоиха и възбудиха. Никой не умееше да се целува като Гидиън. Ласкавият, но настойчив допир на устните му беше изпепеляващо възбуждащ, но и много нежен. Благоговеен. Устните му бяха и твърди, и меки. Дразнеше ме с тях, като ги докосваше леко до моите.

Протегнах се и поех пениса му в ръка, погалих го, не по-малко настойчива от съпруга си.

Усетих как членът му се надига при допира на ръката ми, широката му главичка се показа изпод ластика на боксерките. Гидиън изстена и раздвижи бедра.

— Ева? — Долових въпроса му, въпреки че произнесе само името ми.