Сильвия Дэй - Екстаз

— Джаксън!

И двамата застинахме, когато чухме гласа на Паркър Рътлидж.

— Знам, че си тук — извика по-възрастният мъж. — Трябва да поговорим, сине.

Джакс изпсува. Плъзна ръце под разкопчаната риза и собственически сграбчи гърдите ми. После ме притисна толкова силно в прегръдките си, че краката ми се отлепиха от пода.

— Един момент! — изкрещя и затвори с ритник вратата на спалнята.

Мислех си, че ще ме пусне, но вместо това ме завъртя към себе си и ме целуна така, че ме остави без дъх. С една ръка стискаше кичури от косата ми, а с другата ме бе хванал здраво за дупето.

Когато рязко ме освободи, залитнах, защото краката ми бяха омекнали от дивата и страстна целувка.

Любовникът ми отиде в банята, припряно си наметна черен копринен халат и ядосано пристегна колана.

— Стой тук — нареди.

— Не искаш ли да поздравя баща ти? — попитах с леко напрегнат тон.

Джакс не ме и погледна, когато отвърна:

— Няма да му доставя това удоволствие.

Затръшна вратата зад себе си с малко повече сила, отколкото бе необходимо, а след това до мен долетяха двата мъжки гласа. Този на Джакс не звучеше никак доброжелателно. Нетърпеливо се заобличах. Нямах намерение да се крия в спалнята му като непослушна тийнейджърка.

Когато бях готова, вече не чувах разговор. Отворих вратата на стаята и отвън ме посрещна тишина.

Пристъпвах внимателно в търсене на обувките си. Когато ги намерих и си ги сложих, вече се чувствах по-подготвена да се изправя пред Паркър… макар че ми се искаше косата ми да е прибрана.

Докато чаках Джакс и баща му да се появят, тръгнах бавно из дневната. Спирах се да разгледам всеки предмет. Исках да открия отпечатъка на любовника, когото си мислех, че познавам. Натъкнах се само на няколко снимки в рамки. Повечето бяха стари портрети на впечатляваща блондинка, която предположих, че е майката на Джаксън.

Сред фотографиите имаше от черно-бели кадри, където жената бе много млада, до по-скорошни цветни. Трансформацията, която можеше да се проследи по снимките, бе разтърсваща. Нежните младежки черти се бяха вкаменили с времето, излъскани до бляскава фасада, а после бяха започнали да повяхват. Красивите устни отначало бяха извити нагоре, но постепенно ъгълчетата им се бяха отпуснали. Един от кадрите, навярно заснет без предупреждение, бе уловил жената, загледана през прозорец. Изражението на хубавото й лице навяваше усещане за самота.

Взех фотографията, за да я погледна по-отблизо, и тогава зад нея забелязах друга рамка, захлупена на рафта с лицето надолу. Вдигнах я и изтръпнах, когато осъзнах, че на снимката сме двамата с Джакс.

Направил я беше Винсент с мобилния си телефон, а след това ми я бе изпратил. Беше от онази вечер, когато за пръв и последен път се събрахме всички на семейна вечеря в „Роси“. Джакс седеше зад мен, а аз се бях облегнала на него. Обгърнал бе талията ми с ръце, а върху тях лежаха отпуснати моите длани. И двамата бяхме засмени. Изпратила бях снимката на Джаксън и я бях сложила като тапет на мобилния си телефон. Държах я там, докато не започна да ми причинява болка всеки път, когато я погледнех.

Върнах рамката на рафта, но я поставих изправена, а до нея — портрета на майка му. Сърцето ми биеше бясно, мислите ми препускаха.

„Къде е Джакс, по дяволите?“

Апартаментът беше призрачно тих. Тръгнах да търся любовника си и докато минавах покрай входната врата, бегло хвърлих поглед към нея. Забелязах малкия видеодисплей, монтиран отстрани на стената, на който се показваше заснетото от охранителната камера. Баща и син стояха във фоайето: Джакс — скръстил ръце пред гърдите си, Паркър — пъхнал своите в джобовете на панталона. Колкото и да си приличаха на външен вид, бяха облечени коренно различно, но Джакс видимо успяваше да удържи фронта.

Загледах се в дистанцията между тях и обърнах внимание на предпазливите погледи, които си разменяха. Взаимоотношенията в тяхното семейство ми бяха чужди — толкова се различаваха от топлотата между моите роднини.

Хората от клана Рътлидж бяха взискателни. Не знаех подробности за начина, по който бе възпитаван Джакс, но беше повече от ясно, че е расъл в среда, в която непрекъснато е бил под напрежение. Дал бе да се разбере, че няма добро мнение за никого от рода Рътлидж, включително и за себе си, ала все пак бе избрал да вземе страната на своето семейство. Постарал се бе да помогне на Иън да саботира сделката с „Мондего“ въпреки твърдението си, че съм единственият човек, за когото му пука.