Сильвия Дэй - Екстаз

Очаквах топли цветове, разнообразие от текстури, пъстри модернистични картини — обзавеждане и декорации, които отразяваха същността на бликащия от енергия, леко грубоват и понякога особен мъж, когото обичах.

Щом направих още няколко крачки и навлязох по-навътре в стаята, усетих как ме залива огромно разочарование. „Толкова грешно ли съм го преценила?“ — запитах се.

— Искаш ли нещо за пиене? — изрече тихо Джакс, като се приближи зад мен. Беше толкова близо, че чувствах топлината, която се излъчваше от тялото му.

— Определено.

Намигна ми с трапчинката си.

— Нали няма да го плиснеш в лицето ми?

— Признавам си, че се изкушавам — отвърнах язвително.

Джакс положи длани върху раменете ми и промълви:

— Помниш ли онази нощ в „Палмс“?

Стиснах ръце в юмруци.

— Удар под кръста, Джаксън.

Никога нямаше да забравя откритата тераса на петдесет и петия етаж. Джакс ме беше гушнал откъм гърба, а аз държах чаша бяло вино, от която се редувахме да отпиваме. Градът и пустинята се бяха ширнали пред нас и неоновото сияние на светлините се стопяваше в мастиления мрак отвъд очертанията на Лас Вегас.

„Каква гледка! — бях си помислила тогава, отпусната в прегръдките му и по-щастлива отвсякога. Излизах със съвършения мъж, до когото настръхвах от наслада нощем и се усмихвах радостно денем. — Той ще промени живота ми. Ще промени и мен самата , ще ме направи по-добра.“

Сега тази представа ми изглеждаше смехотворна. Промените бяха моя лична отговорност. Страхотният мъж беше просто бонус.

Опитах се да се измъкна, но Джакс ме държеше здраво.

— Съжалявам — промълви отново.

Задърпах се малко по-силно и той отпусна хватката си. Извърнах се и го погледнах в очите.

— Тогава защо го направи?

— Защо правя нещата, които правя? — отвърна дрезгаво, а погледът му бе мрачен и твърд. — Защото съм от клана Рътлидж. Ние прецакваме хората, Джия. Просто сме така устроени.

— Измъкваш се — троснах му се.

— Не, това е самата истина.

Отдалечих се от него и зашарих с поглед наоколо.

— Ако искаш да си тръгнеш — обади се тихо зад гърба ми, — няма да те спирам. Но предпочитам да останеш.

Спрях. Обърнах се с лице към любовника си. Ненавиждах безизразните му черти, които не можех да разгадая.

— Точно това искаш, нали? Искаш аз да сложа край. Дразниш ме, за да се ядосам и да си отида. Раздялата ни няма да е кротка, даже със сигурност ще има драма, но поне ще стане бързо и ще е окончателна. Точно по твой вкус.

— Не това ми е по вкуса, Джия, но не съм подходящ за теб.

Подмина ме и отиде в кухнята.

Хвърлих чантата си върху едно от креслата.

— Е, май ми е приятно да ме наказват — изрекох.

Джакс извади бутилка бяло вино от хладилника и я сложи на плота. Кухнята беше безлична също като дневната. Шкафчетата и работните повърхности бяха черни, а върху тях се виждаше само кафемашина за една чаша кафе — единствено по нея се познаваше, че тук живее някой. Израснала бях в семейство, където кухнята бе сърцето на дома, и тази ми се струваше потискаща.

Любовникът ми ме гледаше, докато си събувах обувките.

Понечих да пусна косата си и го предупредих:

— Ще отвърна на ножа в гърба и ще кача мизата с една нощ гневен секс.

Когато спуснах ръка под роклята си, за да се освободя от бельото, той отвори устни едва и прошепна:

— Джия…

— Ще играя с теб. — Замерих го с бикините и се усмихнах напрегнато, когато ги улови. — И ще те победя.

Джакс пъхна бельото ми в джоба си, изостави неотворената бутилка вино и се приближи към мен.

Пое лицето ми в длани. Наведе глава и ме целуна нежно. Плъзна ръце по раменете ми, после надолу по гърба и ловко смъкна ципа на роклята ми.

Залових се с възела на вратовръзката му. Позволих на гнева си да се надигне и да се слее с желанието ми, за да избухнат заедно като опустошителна страст. Съсредоточих се върху Джакс. Върху нас. Върху усещането за кожата му под моите пръсти, върху любимия ми аромат, който си беше само негов, върху бесния ритъм на сърцето му и начина, по който се учестяваше дишането му, докато нетърпението и на двама ни растеше.

Не обръщах внимание на подобни детайли, когато спях с други мъже. Затова ми беше още по-трудно да приема мисълта, че може би не ни е писано да сме заедно.

— Тук ли живееше, когато за първи път те заведох в „Роси“? — попитах.

По време на онова пътуване бяхме отседнали в хотел. Ако тогава бе имал апартамент в града, това хвърляше съвсем различна светлина върху ситуацията и чувствата му към мен. Все пак на един мъж едва ли му пука много за приятелката му, ако предпочита да я изчука в хотелска стая, отколкото в собственото си легло.