Ласе Браун - Лейди КАЛИГУЛА

~ ~ ~ ~ ~

Цирцея Магьосницата– красивата дъщеря на Хелиос, бога на Слънцето, и на нимфата Персея. Приказният ѝ дом бил построен в просторна пещера на нос Цирцеи (на около 80 километра южно от Рим, на Тиренско море). Според Омировата "Одисея" с помощта на наркотични вещества и магически заклинания Цирцея можела да превръща хората във вълци, лъвове и свине; правела го, за да ги задържи при нея и да прави любов с тях, когато си пожелае. Както е известно, тя превръща Одисей, гръцкия цар на Итака, и спътниците му в прасета, но после им връща човешкия вид от любов към гръцкия герой, който със своя ум и изобретателност превзел Троя. От любовната връзка между Цирцея и Одисей се ражда син, наречен Латин, който по-късно става цар на коренното население на Лациум и основател на латинската раса; той пренася изумителните гени на своите прочути родители в гените на римляните, строителите на западната цивилизация.

~ ~ ~ ~ ~

Човешката съпротива– хората се съпротивляват упорито всеки път, когато се натъкнат на нетрадиционни идеи и ексцентрично поведение. Тази силна "броня" е съставена основно от отбранителни инстинкти и страх от новости и конфронтация. Невежеството, завистта и подозрителността усилват тази съпротива до нивото на омраза, яростни изблици и насилствени и престъпни действия. В частност този вид поведение е обезпокоителна черта на консервативните индивиди и най-вече на сексофобските моралисти, които смятат, че бог им е дал правото да се бъркат и разпореждат с делата на другите хора. Когато се натъкнете на подобни личности, най-доброто ответно действие е или да им се изсмеете хубаво в лицето, или директно да атакувате техните доктрини и отвратителните им подли душички. Винаги имайте предвид, че "човешката съпротива" е знак за слабост и може да бъде преборена с лекота от всеки, който знае как да разпознае отделните ѝ компоненти. Сред най-обичайните за такъв тип хора черти е желанието им да обвиняват другите за собствените си грешки и недостатъци (Виж изкупителна жертва).

~ ~ ~ ~ ~

Юлиевиятрод – родът, основан от сина на Еней, Юл, който по-късно става цар на Лациум, региона, в който неговият потомък Ромул основава Рим. Цар Юл поставя началото на Юлиевия род, чийто най-прочут представител е Гай Юлий Цезар, основателят на Юлиево-Клавдиевата династия.

~ ~ ~ ~ ~

Юлиево-Клавдиевата императорска династия– първата римска императорска династия; (1) Юлий Цезар, наричан просто Цезар; (2) Цезар Октавиан Август, наричан Август; (3) Цезар Тиберий Август, наричан Тиберий; (4) Гай Цезар Калигула Германик – наричан Калигула; (5) Тиберий Клавдий Друз Нерон Германик, наричан Клавдий; (6) Нерон Клавдий Цезар Друз Германик Британик, наричан Нерон. Тази могъща и прочута династия управлява Рим и Римската империя в продължение на почти 120 години (от 50 г. пр. н. е. до 68 г. сл. н. е.). След нея идват на власт други императорски династии, като династията на Флавиите, на Антонините, на Северите и т.н.; те управляват Рим до падането на Западната Римска империя през 476 г.

~ ~ ~ ~ ~

Юнона Луцина (Juno Lucina)– персонификация на Юнона, съпругата на Юпитер, наричана Хера от гърците. Храмът на Юнона Луцина се намирал на хълма Циспий, в него се помещавали архивите с регистрите за ражданията на римските граждани и обществена библиотека.

~ ~ ~ ~ ~

Юнона Монета (Juno Moneta)– друга персонификация на Юнона. Храмът на Юнона Монета бил изграден на мястото на римския монетен двор, където били сечени монети – от латинската дума moneta – в различни форми и метални сплави за нуждите на цялата Римска империя.

~ ~ ~ ~ ~

Юнона Регина (Juno Regina)– друга персонификация на Юнона. В този си образ е представяна като царицата (regina) на Олимп.

~ ~ ~ ~ ~

Юпитер (Jupiter)– Зевс в гръцката митология. Глава на 12-те богове и богини на Олимп, Зевс праща дъждовете, ветровете, гръмотевиците и светкавиците; използва оръжието си – мълниите – срещу враговете си или срещу обикновени смъртни, нарушили свещения си обет.

Има се предвид град Византия, съществувал от около 660 г. пр. Хр. На мястото на по-късния Константинопол (дн. Истанбул). По неговото име по-късно Източната Римска империя е наречена Византия (през IV в.). – Б. ред.

Тук и по-нататък авторът включва много по-късно творили учени, като пригажда имената им към уж латинско звучене. В случая става дума за американския химик Линъс Чарлс Полинг. – Б. ред.