Ласе Браун - Лейди КАЛИГУЛА

Цивилизацията, разбира се, не е започнала с Рим. Според археологически изследвания, древни писмени текстове и исторически студии цивилизацията за първи път се появява в градовете-държави на Шумер, южната част на Месопотамия (днешен Южен Ирак и Кувейт) малко след 4000 г. пр. н. е. Месопотамия е гръцка дума (съставена от meso – между и potamos – реки) и означава "между реките". В случая реките са Тигър и Ефрат. Малко след това цивилизацията се появява и на Изток с основаването на многобройни градове в Индия, Китай и по-късно, в Япония. Пет или шест века след първите градове-държави на Шумер (най-вече Урук и Киш) цивилизацията се разпростира в западна посока към долината на Нил, където египтяните издигат градовете Мемфис и Тива, както и големите пирамиди и храмове, които и днес изумяват целия свят. Около 2000 г. пр. н. е. цивилизацията на Шумер е погълната от могъщия град Вавилон (разположен на около 50 километра северно от шумерския град-държава Киш). Вавилон става най-голямата сила и създава неговата великолепна Вавилонска империя около 1500 години, докато градът е покорен от персийския цар Кир Велики през 539 г. пр. н. е.

Междувременно започва да се развива и западната цивилизация. Около 800 г. пр. н. е. се появяват гръцките градове-държави (полиси – град на гръцки език). Цивилизацията се развива с най-голям успех в Атина и околните острови и региони, като се разпростира чак до Южна Италия и Сицилия, а по-късно и в Египет, където около 330 г. пр. н. е. Александър Велики основава град Александрия (виж елинизъм). През 753 г. пр. н. е. е основан Рим; той е силно повлиян от гръцката и етруската култура; през 200 г. пр. н. е. постига пълна доминация над Средиземноморския басейн, когато побеждава най-големия си съперник – Картаген. Около 140 г. пр. н. е. Гърция става провинция на Рим. От този период нататък Рим изгражда по-голямата част от това, което днес познаваме като европейска цивилизация. Въпреки насилствената вълна на монотеизма, систематичното разрушаване на хиляди храмове и опита да бъде заличена паметта за великите митологични богове и богини, културните постижения на тази гръко-римска цивилизация никога няма да бъдат забравени и определено няма да бъдат надминати от днешната депресивна, тоталитарна система на трите М, основана на лъжи и цензури от най-идиотски вид.

Сред най-интересните анекдоти за възникването на цивилизацията има една прочута шумерска случка, описана в "Епоса за Гилгамеш" около 2000 г. пр. н. е. – първата епическа поема в историята въобще. В историята се разказва най-вече за приключенията на древния шумерски воин Гилгамеш, младия цар на Урук. Като истински герой, Гилгамеш бил страховит любовник. Както пише в поемата: "Неговата похот не остави девици за техните любими, не пропусна дъщерите на воините, нито жените на знатните." Като предизвикателство към неговите способности богинята Аруру създала Енкиду – огромно, космато създание, подобно на животно, живеещо сред зверовете в горите около Урук и плашещо поданиците на Гилгамеш. Умният Гилга решил, че силата няма да е най-добрият отговор на заплахите на Енкиду. Вместо това героят изпратил "младата жрица от Храма на любовта, дете на удоволствията" да открие "звяра" и да го опитоми.

При срещата си с Енкиду красивата свещена проститутка "се съблякла гола и посрещнала с готовност неговата страст; тя окуражавала дивака да се възползва от нея по всевъзможни начини и го научила на женското изкуство. В продължение на шест дни и седем нощи те лежали заедно, докато – съвсем разбираемо – "Енкиду отмалял". Когато се възстановил, прекрасната блудница му описала чудесата на "цивилизацията" и "го отвела като майка" далеч от горите, долу в равнините и към града.

Тази притча изтъква ценния принос на освободените жени към цивилизоването на мъжа. Тъй като Енкиду представлява първичният дивак, опитомяването на грубата сила е осъществено от превъзхождащата жена чрез уроците на любовта и секса и чрез личния ѝ пример. В днешния свят, тъй като "превъзхождащата жена", която може да предаде уроците на любовта и секса, е заличена от сексуалната репресия, грубата сила и невежеството са все още доминиращи навсякъде, въпреки технологичните "чудеса" на XX век.

~ ~ ~ ~ ~

Цирк (Circus)– хиподрумът.

~ ~ ~ ~ ~

Циркус Ватиканус (Circus Vaticanus)– хиподрум, изграден от император Калигула през 3839 г. на територията на днешния Ватикан.

~ ~ ~ ~ ~

Циркус Максимус (Circus Maximus)– буквално – най-големият цирк. Голям хиподрум под формата на латинското U, изграден под Палатинския хълм от последния етруски цар около 550 г. пр. н. е. Юлий Цезар го разширява и по негово време циркът побира 150000 зрители. По-късно е допълнително обновен и местата стават 250000. Той бил (и все още е) най-големият някога изграждан стадион. Състезателната писта, разделена от централна ивица, наричана спина (spina), била с дължина 182 метра от всяка страна; два широки завоя обикаляли около две мети (metae) – два стълба или обелиски, поставени във всеки край на спината. На състезанията в Цирка не са допускани роби.