Джек Вэнс - ПЛАНЕТАТА НА ПРИКЛЮЧЕНИЯТА

Бумтене на двигатели го извади от унеса. За пореден път от небето се спускаше летателна машина въздушен кораб, който, подобно на платформата, бе построен без никакво зачитане на принципите на аеродинамиката. Имаше три палуби, централна ротонда, тераси от черно дърво и мед, вирнат нос, наблюдателни куполи, оръдейни отвори и вертикална перка, върху която се мъдреше златисто-черен символ. Корабът увисна отгоре, докато тези, които се разхождаха по палубите, се струпаха да разглеждат катера. Някои от тях не бяха хора, а високи и мършави създания, напълно безкосмени, бледи като пергамент, със сурови изражения и на пръв поглед апатични, но елегантни движения. Другите, както си личеше техни подчинени, бяха човеци, макар че притежаваха подобни мършави крайници и тела и безизразни лица, безкосмени глави и внимателно контролирани маниери. И двете раси бяха издокарани с натруфени костюми, които сякаш се състояха от панделки, волани и шарфове. По-късно Рейт щеше да научи, че нехуманоидната раса се нарича дирдир, а техните човешки помощници дирдирхора. Но за момента, зашеметен от ненадейния ход, който бе предприела съдбата му, той можеше само да ги оглежда смаяно. Хрумна му неочакваната мисъл, че вероятно тъкмо тези бледи и високи създания, а може би техните предшественици на сцената на катастрофата, бяха виновници за унищожаването на „Изследовател IV“ и за проследяването на скутера до мястото на неговата гибел.

Дирдирите и дирдирхората разглеждаха скутера с нескрито любопитство и интерес. Един от тях насочи вниманието на останалите към отпечатъка в калта от платформата на часките и това откритие пробуди тревогата на всички присъстващи. Внезапно откъм гората блеснаха яркобели лъчи в енергийни снопове, дирдири и дирдирхора бяха покосени на земята. Часките и часкоидите се хвърлиха в атака — часките стреляха с ръчни оръжия, докато часкоидите се втурнаха с куки и въжета към кораба.

Дирдирите откриха насрещен огън с оръжия, които мятаха виолетови пламъци и вихрушки от оранжева плазма, часките и часкоидите бяха обгърнати във виолетови и оранжеви огньове. Корабът на дирдирите започна да се издига, но беше задържан от въжетата с куки. Дирдирите режеха въжетата с ножове и ги горяха с енергийни пистолети, така че скоро корабът се освободи под разочарованите викове на часките.

Когато се издигнаха на стотина стъпки височина, дирдирите заляха гората с мощни плазмени лъчи, прокарвайки поредица от димящи булеварди, но не успяха да разрушат платформата, от която часките откриха ответна стрелба с едрокалибрени гаубици. Първият снаряд пропусна целта. Вторият удари въздушния кораб в долната част на корпуса, той се люшна от удара, завъртя се и подскочи, криволичейки като огромно ранено насекомо, преобърна се наопаки, сетне се изправи, докато от палубите се сипеха дирдири и дирдирхора, черни точици на лилавия фон на небосвода. Корабът изви на юг, после на изток и не след дълго се изгуби от погледа.

Часките и часкоидите излязоха на поляната и изпроводиха с погледи дирдирския кораб. Платформата се измъкна от укритието си и увисна над скутера. Спуснати бяха въжета, с помощта, на които скутерът бе вдигнат от блатото. Часките и часкоидите се покатериха на платформата, тя се наклони леко във въздуха и се отправи на североизток, с увисналия отдолу скутер. Минутите се занизаха отново. Рейт висеше в мрежата с мъждукащо съзнание. Слънцето се спусна зад дърветата, здрач обгърна околностите.

Отново се появиха диваците. Те излязоха на поляната, огледаха внимателно следите и вдигнаха глави към небето. После понечиха да си вървят.

Рейт нададе пресипнал вик. Войните измъкнаха своите арбалети, но младежът размаха ръце и ги спря. Той издаде заповеди, двама мъже се покатериха на дървото, прерязаха ремъците на парашута и спуснаха пилотското кресло и Рейт през клоните.

Рейт тупна доста силно на земята и от болката за миг му причерня пред очите. Неясни силуети се надвесиха над него и му заговориха с резки, хъркащи звуци, разводнявани от напевни гласни. Повдигнаха го и го положиха върху носилка, той долови леко разтърсване, после ритмично тропане на крака и след това или изгуби съзнание, или заспа.

Рейт се събуди от трепкаща светлина на огън и шепот на гласове. Над главата му имаше черен платнен навес, от двете страни се виждаше небе, изпъстрено със звезди. Кошмарът се оказа реалност. Стъпка по стъпка, усещане след усещане Рейт направи внимателна преценка на състоянието си. Лежеше върху сламеник от плетени тръстики, от който се носеше възкисел мирис, полурастителен, получовешки. Бяха му съблекли ризата, превръзка от върбови клонки пристягаше раменете му и придържаше счупените му кости. Той повдигна леко глава и се огледа. Навесът беше с отворени стени — чергило, опънато върху метални рейки. Още един парадокс, помисли си. Металните рейки говореха за сравнително високо ниво на развитие, докато оръжията и поведението на тези хора бяха съвсем дивашки. Рейт се помъчи да се обърне към огъня, но от усилието болките се върнаха и той отпусна глава.