Джек Вэнс - ПЛАНЕТАТА НА ПРИКЛЮЧЕНИЯТА

Войните се изнизаха под него, все така безшумно. Те се спотаиха в сенките, за да разгледат скутера, после водачът им, най-младият от всички, юноша с едва наболи мустаци, излезе на откритото и огледа небето. Към него се присъединиха трима по-възрастни мъже, които носеха синкави и червеникави стъклени топчета на шапките си. Те също обходиха с погледи внимателно и предпазливо небосвода. После младежът даде знак на останалите и те наобиколиха скутера.

Пол Уандър размаха ръка в немощен опит да ги поздрави. Единият от мъжете със стъклени топчета мигом вдигна арбалета си, но младежът му кресна нещо с гневен, заповеднически тон и мъжът отстъпи мълчаливо. Друг войн преряза ремъците на парашута и Уандър се свлече в калта.

Младежът отново изграка нещо, Уандър бе вдигнат на ръце и отнесен на брега.

Междувременно младежът насочи вниманието си към скутера. Той се покатери смело върху корпуса и надникна през катапултните отвори.

Възрастните мъже със синкави и червеникави топчета се бяха върнали обратно в сянката под дърветата и си шепнеха нещо, докато сучеха мустаци и мятаха злобни погледи към Уандър. Един от тях сграбчи с ръка емблемата на кепето си, като че предметът беше подскочил неочаквано или бе издал звук. После внезапно, сякаш стимулиран от този допир, той се приближи забързано към Уандър, извади рапирата и замахна с всичка сила. За ужас на Рейт главата на Пол Уандър се отдели от тялото му и се изтърколи в черната кал.

Младежът явно усети, че зад гърба му става нещо, защото се извърна рязко, нададе яростен вик, скочи на земята и пристъпи към убиеца. Извади сабята си, вдигна я и я залюля така, че острието й отсече емблемата от кепето на нападателя. Младежът се наведе и вдигна блестящото късче метал, сетне измъкна от колана си нож, нанесе няколко удара върху емблемата и я запрати с гневни слова в краката на убиеца. Възрастният мъж се наведе смирено, взе емблемата и отстъпи назад.

От далечината долетя вибриращ звук. Войните нададоха тихи викове, които или представляваха церемониален призив, или изразяваха обхванал ги страх, защото малко след това те хукнаха и се скриха в гората.

Ниско в небето се появи летателен съд, който първо увисна над блатото, после се спусна — въздушна платформа с дължина петнайсетина метра и ширина пет, управлявана от богато украсена беседка на кърмата. Масивни фенери, окачени на спираловидни пилони, се полюшваха в предната и задната част, двата борда бяха заградени от невисоки парапети. Върху парапетите се подпираха, накланяха, или надзъртаха поне дузина пътници, бутаха се развълнувано, подвикваха и жестикулираха, сякаш не се опасяваха, че могат да се прекатурят и да тупнат на земята.

Рейт наблюдаваше занемял от почуда снижаващата се към скутера платформа. Веднага щом се приземи, пътниците прескочиха перилата — съществата бяха от два типа, хуманоидни и нехуманоидни, макар че различията им не се набиваха веднага в очи. Нехуманоидните създания — сини часки, както предстоеше на Рейт да научи — имаха къси и яки крака, на които стъпваха важно и наперено. Телата им бяха масивни и мускулести, покрити със сини, заострени люспи, които ги караха да приличат на мравояди. Гърдите им имаха трапецовидна форма, с екзоскелетни хитинови еполети, сплетени отзад под формата на черупка. Черепът беше заострен и завършваше с рогов издатък, масивните им вежди надвисваха над орбиталните кухини, лъскавите като метални топчета очи и носовите отвърстия. Хуманоидите показваха забележително сходство със сините часки, което можеше да се дължи само на контролирано кръстосване и изкуствена намеса, ако към всичко това се прибави и старанието им да копират маниерите на своите господари. Те бяха ниски, набити и кривокраки, плоските им лица бяха лишени от брадички и почти безизразни. Носеха нещо, което наподобяваше роговите образувания на главите на сините часки, имаха същите рунтави вежди, а панталоните и жакетите им бяха обшити с люспи.

Часките и часкоидите изтичаха при скутера, общувайки помежду си с отривисти, гърлени звуци. Едни се покатериха на корпуса и надзърнаха в кабината, други разглеждаха главата и тялото на Пол Уандър, които бяха вдигнали и отнесли на платформата.

Откъм беседката долетя тревожен сигнал. Сините часки и часкоидите погледнаха към небето, после избутаха с припрени движения платформата под дърветата и се скриха сред храстите. Поляната и блатото за пореден път опустяха.

Изминаха няколко минути. Рейт затвори очи, опитвайки се да си внуши, че всичко това е някакъв злокобен кошмар и, че съвсем скоро ще се събуди в пълна безопасност на борда на „Изследовател IV“.