П Каст - Измамена

— О, боже, правилно ли чух?

Майката на Афродита пристъпи крачка напред и аз потръпнах, защото очаквах, че отново ще я зашлеви. Но тя не го направи. Доближи се до дъщеря си и се взря в лицето й. От мястото, където стоях, двете изглеждаха плашещо еднакви.

— Никога не си позволявай да казваш, че някой заслужава нещо повече от теб. Ти си ми дъщеря и само ти заслужаваш най-доброто.

Тя прокара ръка през косата си, сякаш за да я оправи, макар че косата й изглеждаше перфектно.

— Не успяхме да убедим Неферет да ти върне лидерството, така че ще трябва да си го спечелиш сама.

— Но, мамо! Нали вече ти казах…

— Разкарай новото момиче от пътя си и Неферет ще е много по-склонна да ти върне позицията — прекъсна я баща й.

Ах, мамка му! «Новото момиче» бях аз.

— Намери начин да я злепоставиш. Накарай я да допусне грешка и се погрижи някой друг да я очерни пред Неферет. Така ще изглежда по-убедително.

Майка й го каза толкова спокойно, сякаш й даваше съвет кой тоалет да си облече. Адски кучки!

— И внимавай. Поведението ти трябва да е повече от перфектно. Може би трябва да си по-открита за виденията си, поне за известно време — посъветва я баща й.

— Но нали от години ми повтаряте да крия виденията си, защото те са източникът на моята сила!

Не можех да повярвам на ушите си! Преди месец Деймиън ми каза, че според него и някои други ученици Афродита понякога крие виденията си, но мислеха, че го прави от омраза към хората. А виденията й винаги бяха свързани с бъдещи трагедии, в които умираха хора. Споделеше ли видението си с Неферет, Висшата жрица винаги успяваше да реагира и да предотврати трагедията, спасявайки много хора. Премълчаването на виденията й бе едно от нещата, заради които отстраних Афродита от позицията й. Аз не съм жадна за власт. Дори всъщност не искам да съм лидер. Изобщо не знам какво да правя като такъв. Знаех само, че Афродита е зла и трябва да бъде спряна. Сега разбирам, че за някои от най-ужасните неща, които е правила, е била съветвана от родителите си. Явно противните й родители смятаха, че е хубаво да се пази в тайна информация, която може да спаси животи. При това баща й е кмет на Тулса! (Нищо чудно, че ми изглеждаше познат.) Всичко това беше толкова налудничаво, че ме заболя главата.

— Виденията ти не са източник на силата ти! Ти изобщо слушаш ли какво ги се говори? Казах ти, че виденията ти могат да се използват, за да се сдобиеш с власт, защото информацията винаги е власт. Източникът на твоята сила е Промяната, която се извършва в тялото ти. Чиста генетика, това е.

— Предполага се, че е дарба от богинята — изрече Афродита спокойно.

Майка й се засмя студено:

— Не ставай глупава. Ако имаше такова нещо като богиня, защо ще дава сили точно на теб? Ти си само едно глупаво дете, което прави грешки, последните ти изпълнения го доказват. Така че прояви малко разум за разнообразие. Използвай виденията си, за да си върнеш благоразположението на Неферет, но бъди по-умна този път. Нека да изглежда, сякаш наистина съжаляваш за стореното.

Едва дочух шепота на Афродита.

— Но аз наистина съжалявам…

— Ще очакваме много по-добри новини следващия месец.

— Да, майко.

— Добре, сега ни изпрати обратно до приемната зала, за да се смесим с останалите.

— Може ли да остана тук за малко? Не се чувствам много добре.

— Изключено! Какво ще си кажат хората? — възмути се майка й. — Стегни се. Ще ни придружиш до залата и ще излъчваш самоувереност. Тръгваме.

Афродита се изправи бавно, а аз толкова се уплаших да не ме видят, че побягнах с всички сили обратно по пътеката и излязох от градината.

Обмислях това, което видях, през целия път до общежитията. Мислех си, че родителите ми са кошмарни, но на фона на тези тук моите бяха поносими. Не ми се искаше да го призная, но след тази вечер напълно разбирах Афродита. Какво ли пък щях да представлявам самата аз, ако баба Редбърд не ме обичаше и подкрепяше в най-трудните ми моменти през последните три години? Аз поне имах нормална майка. Вярно, че често бе преуморена от работа, но като цяло си беше нормална през първите тринайсет от почти седемнайсетте години на живота ми. Чак след като се омъжи за Джон, се промени толкова. Така че аз имах добра майка и изключителна баба. Но какво би станало, ако нямах? Ами ако целият ми живот бе преминал така, както последните три години като аутсайдер в собственото ми семейство?

Сигурно бих станала същата като Афродита и бих допуснала родителите ми да ме командват, с отчаяната надежда някога да стана достатъчно добра, че да се гордеят с мен.