Клайв Баркър - Кървави книги (Том I)

Но заедно с усещанията се завърна и гаденето. Не можеше да забрави жестоката сцена в съседния вагон. Да, беше виждал фотографии на жертви на убийства, но това не бяха обикновени убийства. Намираше се в един и същи влак с Подземния касапин — чудовището, което провесваше жертвите си за краката, обезкосмени и голи.

Колко ли време щеше да мине, преди убиецът да влезе през тази врата, за да го нападне? Кауфман беше сигурен, че ако касапинът не го довърши, ще го направи очакването.

Зад вратата се чуха стъпки.

Инстинктът взе превес. Кауфман се шмугна още по-навътре под седалката и се сви на кълбо, като обърна пребледнялото си лице към стената. После покри главата си с ръце и стисна очи като дете, ужасено от Торбалан.

Вратата се отвори. Щрак. Сссс. Във вагона нахлу тунелен въздух. Миришеше странно и беше по-студен от обичайното. Древен въздух, враждебен и загадъчен. Кауфман потръпна.

Вратата се затвори. Щрак.

Той разбра, че Касапина е наблизо. Може би стоеше на сантиметри от свитото му тяло.

Дали в момента не гледаше надолу към гърба му? Дали не се навеждаше с нож в ръка, за да го измъкне от скривалището му, както се вади охлюв от черупка?

Не се случи нищо. Кауфман не усети дъха на убиеца върху врата си. Никой не съсече гръбнака му.

Покрай главата му минаха стъпки, после звукът се отдалечи.

Кауфман издиша рязко въздуха от издутите си до болка дробове.

Махогани беше почти разочарован, че спящият мъж е слязъл на Западна четвърта. Беше се надявал да обработи още едно тяло тази нощ, за да си има занимание, докато се спускат в мрака. Но не — онзи си бе отишъл. „Потенциалната жертва, така или иначе, не изглеждаше много добре, рече си той, приличаше на анемичен евреин счетоводител.“ Месото му нямаше да е достатъчно качествено. Махогани продължи да крачи към кабината на машиниста. Щеше да прекара остатъка от пътуването в нея.

„Боже мой, помисли си Кауфман, сега ще убие машиниста.“

Чу вратата на кабината да се отваря. После долови гласа на Касапина — нисък и дрезгав.

— Здрасти.

— Здрасти.

Двамата се познаваха.

— Готово ли е?

— Готово.

Кауфман беше шокиран от баналността на разговора. Готово ли е? Какво означава това „готово ли е“?

Пропусна следващите думи, защото влакът навлезе в особено шумен участък от линията.

Желанието му да види какво става вече бе прекалено силно. Разгъна внимателно свитото си тяло и погледна през рамо към далечния край на вагона. Видя само краката на Касапина и долния край на отворената врата. Проклятие. Искаше да зърне отново лицето на чудовището.

От кабината се разнесе смях.

Кауфман започна да пресмята рисковете на ситуацията — математиката на паниката. Ако остане на мястото си, рано или късно Касапина ще погледне надолу към него и ще го направи на кайма. От друга страна, ако напусне скривалището си, има риск да го видят и да го погнат. Кое е по-лошо: да остане бездеен и да посрещне смъртта си приклещен натясно, или да се размърда и да се изправи пред Създателя насред вагона?

Той се изненада от куража си — реши да действа.

Изпълзя изпод седалката безкрайно бавно, без да откъсва очи от гърба на Касапина. Щом се озова на пътеката, започна да се прокрадва към вратата. Всяка стъпка беше истинско мъчение, но убиецът изглеждаше прекалено погълнат от разговора, за да се обърне.

Стигна до вратата. Започна да се изправя, като същевременно се опитваше да се подготви за гледката, която го очакваше във Втори вагон. Сграбчи дръжката и отвори вратата.

Шумът от релсите се засили и в лицето го блъсна вълна от влажен въздух, който миришеше на нещо неземно. Нямаше начин Касапина да не го е чул или помирисал, нали? Сега щеше да се обърне…

Но не. Кауфман се провря през отвора и влезе в кървавата камера от другата страна.

Облекчението го направи невнимателен. Не успя да затвори добре вратата и тя започна да се отваря наново от люшкането на влака.

Махогани подаде глава от кабината и се втренчи в междинната врата.

— Какво беше това, по дяволите? — попита машинистът.

— Не съм затворил добре вратата.

Кауфман чу приближаващите се стъпки на Касапина. Сви се ужасен до стената и внезапно осъзна колко пълни са червата му. Убиецът затвори вратата, без да влезе при него, после стъпките се отдалечиха.

Беше в безопасност, поне до следващата глътка въздух.

Кауфман отвори очи, като се подготви за касапницата, която го очакваше.

Нямаше как да избяга от нея.