Клайв Баркър - Кървави книги (Том 2)

Тази мисъл му донесе някакво горчиво задоволство. Куейд, безпристрастният експериментатор, набеденият учител, е обсебен от ужасите, защото собственият му ужас е още по-дълбок.

Затова искаше да наблюдава как другите се справят със страховете си. Трябваше му разрешение, начин да преодолее собствения си страх.

На Стив му бяха нужни часове, за да го осмисли. В мрака съзнанието му беше пластично като живак, но неконтролируемо. Откри, че му е трудно да мисли дълго време за едно и също нещо. Мислите му бяха като риби — малки, бързи риби, които се изплъзваха от хватката му още щом ги сграбчи.

Но зад всеки завой на мисълта му се криеше знанието, че трябва да надиграе Куейд. Това беше сигурно. Трябваше да запази спокойствие; да докаже, че е негоден за проучванията му.

На снимките от тези първи часове се виждаше как Стивън лежи върху решетката със затворени очи и леко намръщено изражение. Колкото и да бе парадоксално, от време на време на устните му се появяваше усмивка. Понякога беше трудно да се каже дали спи или е буден, дали размишлява или сънува.

Куейд чакаше.

Накрая очите на Стив започнаха да мърдат под клепачите — непогрешим знак, че сънува. Беше време да промени мъчението — сега, докато обектът спи…

Стив се събуди с оковани ръце. Видя до себе си купа вода, поставена върху чиния, а до нея втора купа, пълна с хладка, безсолна овесена каша. Пи вода и започна да се храни с благодарност.

Докато се хранеше, установи две неща. Първо — звуците от яденето отекваха много силно в главата му, и второ — нещо пристягаше слепоочията му.

Снимките показват как Стивън посяга тромаво към челото си. През него минава специален колан за глава 4 4 Подобни колани използват любителите на еротични игри (т. нар. BDSM), при които единият партньор връзва другия, за да го подчини/унижи. — Б. пр. , снабден с ключалка. Два нита влизат дълбоко в ушите му, като не позволяват в тях да проникне никакъв шум.

Снимките показват недоумение. После гняв. И накрая страх.

Стив беше глух.

Чуваше единствено шумовете в главата си. Тракането на зъбите си. Мляскането и преглъщането. Звуците отекваха между ушите му като изстрели.

От очите на Стив бликнаха сълзи. Той зарита решетката, без да чува трясъка от блъскането на петите си в металните пръчки. Крещя, докато не му се стори, че гърлото му кърви. Не чу нито един крясък.

Започна да се паникьосва.

Снимките показаха зараждането на паниката му. Лицето му беше зачервено. Очите му бяха облещени, зъбите и венците — оголени в гримаса.

Приличаше на изплашена маймуна.

Заляха го познатите от детството усещания. Припомни си ги като лицата на стари врагове: тресенето на крайниците, потта, гаденето. Обзет от отчаяние, грабна купата с вода и я изля върху лицето си. Шокът от студената вода отклони моментално вниманието му от стълбата на паниката, по която бе започнало да се изкачва. Той се отпусна обратно върху решетката, изпъна се като дъска, и си наложи да диша дълбоко и равномерно.

— Спокойно, спокойно, спокойно — заповтаря на глас.

Вътре в главата си чуваше цъкането, което издаваше езикът му. Чуваше и слузта, която се движеше лениво в стеснените от паниката ноздри и сякаш запушваше и отпушваше ушите му. После долови ниското тихо съскане, което се криеше под другите звуци. Шумът на съзнанието му…

Беше като белия шум между две станции на радиото; като бученето, което чуваше под упойка; като шумът, който зазвучаваше в ушите му, докато потъваше в сън.

Крайниците му продължаваха да се тресат нервно и Стив правеше почти несъзнателни опити да се освободи от белезниците, безчувствен към жуленето на металните ръбове в кожата на китките му.

Снимките показаха съвсем ясно реакциите му. Борбата му с истерията — жалките опити да не позволи на страховете да го завладеят. Сълзите. Разкървавените китки.

Накрая изтощението надви паниката, както често бе ставало в детските му години. Колко пъти бе заспивал със соления вкус на сълзите в носа и устата си, неспособен да се бори повече.

Усилията да се освободи бяха увеличили шумовете в главата му. Сега вместо с приспивна песен, мозъкът му заспа с възклицания и подсвирквания.

Забравата бе добре дошла.

Куейд остана разочарован. Скоростта, с която Стивън Грейс реагира на мъчението, показваше недвусмислено, че ще се пречупи съвсем скоро. Всъщност бе, кажи-речи, пречупен само след няколко часа експерименти. А Куейд толкова бе разчитал на него. След месеци на предварителна подготовка този обект май щеше да изгуби разсъдъка си, без да му предостави нито една улика.