Гийермо дел Торо: Заразата

— Бягай, Ейбрахам. Бягай от нацистите. Като от Сарду. Спаси се.

Не даде и дума да се изрече. Нямаше да се остави да го разделят от нея.

На заранта я намери на пода в стаята, където бяха преспали — в къщата на състрадателен селянин. Издъхнала беше през нощта. Устните ѝ бяха олющени и тъмни като въглен, шията ѝ беше почерняла… Бе се нагълтала с животинска отрова. С великодушното позволение на приютилото го семейство, Ейбрахам Сетракян я погреба под разцъфнала бяла бреза. Издяла ѝ търпеливо красив дървен знак, целия на цветя, птици и всички неща, които ѝ бяха носили най-много щастие. И плака, плака за нея… А после побягна не на шега.

Побягна от нацистите колкото му държат краката и през цялото време чуваше онова чук-чук-чук зад гърба си.

По петите го гонеше зло.

Извадки от стенограма на НКБП (Национална комисия за безопасен транспорт), полет 753, Берлин (TXL) до Ню Йорк (летище „Кенеди“), 9/24/10:

20:49:31

[Микрофон за публични обръщения ВКЛЮЧЕН.]

„Аа, приятели, тук е капитан Моулдс от пилотската кабина. След няколко минути би трябвало да кацнем точно по разписание. Исках само да използвам повода, за да изразя искрената ни благодарност затова, че избрахте Реджис Еърлайнс и че, от името на Първи офицер Неш, от свое име и от името на обслужващия ви екипаж, се надяваме скоро да се върнете и да пътувате отново с нас…“

20:49:44

[Микрофон за публични обръщения ИЗКЛЮЧЕН.]

Кап. Питър Дж. Моулдс:„… за да можем всички да си запазим работата.“ [смях в кабината]

20:50:01Въздушен диспечерски контрол, Ню Йорк (летище „Кенеди“): „Реджис 7-5-3 важно, подхождане отляво, 1-0-0, чисто за кацане 13R, потвърдете, приемам.“

Кап. Питър Дж. Моулдс:„Реджис 7-5-3 ясно, подхождане отляво, 1-0-0, кацане писта 13R, прието.“

20:50:15[Микрофон за публични обръщения ВКЛЮЧЕН.] Кап. Питър Дж. Моулдс:„Екипаж, подгответе се за кацане.“

20:50:18[Микрофон за публични обръщения ИЗКЛЮЧЕН.]

Първи офицер Роналд У. Неш:„Приземяващ механизъм включен, колесниците в изправност.“

Кап. Питър Дж. Моулдс:„Винаги е приятно да се върнеш у дома…“

20:50:40Трясък. Статичен шум. Пронизителен звук.

КРАЙ НА ЗАПИСА.

„Чинията“ — така го наричаха. Светещ зелен монохром (летище „Кенеди“ от две години вече чакаше нови цветни екрани) като купа с грахова супа, с гроздовете примигващи букви, навързани за кодираните сигнали. Всеки сигнал олицетворяваше стотици човешки животи или, според стария моряшки жаргон, оцелял и до ден-днешен във въздушния транспорт, души.

Стотици души.

Навярно затова всички останали диспечери на въздушния трафик наричаха Джими Мендес „Джими Епископа.“ Епископа беше единственият от Контрол Въздушен трафик, който изкарваше цялата двайсет и четири часова смяна прав, а не седнал. Той въртеше молив в ръката си, докато крачеше напред — назад и указваше на гражданските полети захода към Ню Йорк от оживената диспечерска кабина на 98 метра над Международно летище „Джон Ф. Кенеди“. Същински пастир, загрижен за стадото си. Мереше на око с гумата на молива реактивните самолети под негов контрол и положението им един спрямо друг, вместо да разчита изключително на двуизмерния си радарен екран.

На който стотици души пиукаха всяка секунда.

— Юнайтид 6-4-2, завий надясно към 1-0-0, вдигни до пет хиляди.

Но човек не би могъл да мисли така, когато е на „чинията“. Не би могъл да мисли за всички онези души, чиито съдби зависят от неговата команда: човешки същества, натъпкани в крилатите ракети, които цепят въздуха на мили над земята. Не би могъл да обхване голямата картина: всички самолети на твоята „чиния“, а после всички други диспечери, мърморещи шифрованите си команди около теб в наушниците, а след това всички самолети по техните „чинии“, а след тях диспечерската кула на съседното ЛаГуардия … а после всички диспечерски кули на всяко летище, във всеки град на Щатите… а после всички, по целия свят…

Калвин Бъс, регионалният директор на „Контрол на въздушния трафик“ и непосредственият началник на Джими Епископа, се появи до рамото му. Беше се върнал рано от почивката. Всъщност още предъвкваше храната си.

— Докъде си с Реджис 7-5-3?