Гийермо дел Торо - Заразата

Заопипва с ръка за фенерчето си и го щракна. Труповете на Ню Йорк лежаха по целия мръсен под на тунела. Облечените тела се нижеха напред от двете му страни като жертви от газова атака. Някои очи все още бяха отворени и зяпнали с наркотизирания поглед на безнадеждно болните.

Бяха превърнатите. Наскоро ухапаните, новозаразените. Нападнатите същата тази нощ. Оживлението, което бе доловил, беше метаморфозата в телата им: не движещи се крайници, а по-скоро туморите, които превземаха органите им и долните им челюсти и израждаха езиците им в жила.

Телата наброяваха десетки, а имаше още много напред, смътни очертания отвъд досега на лъча му. Мъже, жени и деца — жертви от всички житейски пътища. Еф се понесе напред, местейки лъча от лице на лице и търсейки Кели… и молейки се да не я намери тук.

Все още търсеше, когато Фет и Сетракян го догониха. С някакво смътно облекчение и с отчаяние в същото време, той изпъшка:

— Няма я тук.

Сетракян се спря с ръка на гърдите, без да може да си поеме дъх.

— Колко още напред?

— Онова беше друга служебна станция на линията „БМТ“ — каза Фет. — По-ниско ниво, което никога не е включвано, използвана е само за депо и склад. Което значи, че сме под линията Бродуей. Този завой на коловоза ни води покрай основата на небостъргача Улуърт. Следващата е Кортланд стрийт. Което значи, че Световният търговски център е… — Погледна нагоре все едно, че можеше да види през десет-петнайсет етажа нюйоркска скала до повърхността. — Близо сме.

— Да приключим с това — каза Еф. — Веднага.

— Почакайте. — Сетракян все още се мъчеше да успокои сърцето си. Лъчът на фенерчето му заигра по лицата на превърнатите. Коленичи, за да огледа някои от тях с огледалото със сребърен гръб от джоба на палтото му. — Първо имаме отговорност тук.

Фет трябваше да свърши работата с унищожаването на новородените вампири на светлината на фенерчето на Сетракян. Всяко обезглавяване бе като сеч в разума на Еф, но той се насили да види всичко.

Еф също се беше превърнал. Не от човек във вампир, но от лечител в убиец.

По-навътре в катакомбите подземната вода стана по-дълбока със странните, излинели за слънце корени, лиани и белезникави израстъци, спускащи се от недовършения таван към водата. Жълтеникавата светлина тук и там в тунела не показваше никакви графити. Бяла прах покриваше недокоснатите страни на пода, съвсем фина над локвите застояла вода. Беше утаената прах от Световния търговски център. Тримата избягваха да стъпват по нея доколкото можеха, в почит, дължима към гробище.

Таванът постепенно започна да се снишава под равнището на главите им, стигайки до задънен край. Търсещият лъч на Сетракян откри отвор в горната част на свиващата се стена, достатъчно широк, за да ги пропусне. Тътен, смътен и далечен в началото, започна да набира сила. Водата около ботушите им затрепери под лъчите на фенерчетата им. Грохотът беше безспорно от влак на метро и тримата се заобръщаха, за да го видят, въпреки че тунелът, в който стояха, нямаше линии.

Беше пред тях и идваше право към тях… но по действащите коловози над главите им и навлизаше в действащата БМТ платформа над тях. Скърцането, ревът и трясъкът станаха непоносими — достигнаха силата и децибелите на земетресение — и изведнъж осъзнаха, че този мощен трус им предлагаше най-добрата възможност.

Провряха се през пукнатината и навлязоха бързо в друг изровен от хора проход без коловоз, този път с жици с незапалени крушки по тях, строителни светлини, които подскачаха под бързо преминаващия влак на метрото. Купища прах и отломки отдавна бяха избутани зад стоманените трегери, издигащи се на десетина метра до тавана. По един дълъг завой пред тях смътно мъждукаше жълта светлина. Включиха живачно-кварцовите лампи и затичаха по тъмния тунел, който се ушири след завоя в дълга открита камера.

Когато подът престана да трепери и шумът от влака заглъхна като отминаваща буря, тримата забавиха, за да приглушат стъпките на ботушите си. Еф усети другите преди да ги е видял, насядали или налягали по пода. Съществата се бяха разбудили с приближаването им. Изправяха се, но не нападаха, тъй че продължиха напред без да спират към леговището на Господаря.

Демоните се бяха хранили през нощта и бяха налети с кръв като кърлежи, налягали по пода, за да смелят изпитата кръв. Лежаха отпуснати като смъртници: същества, примирени да дочакат слънцето да се скрие и възможността да се хранят отново.