Гийермо дел Торо - Заразата

— Този парк е едно от най-големите гнезда на плъхове в града. Опитахме се да оскубем бръшляна, защото много добре прикрива повърхността. Подменихме контейнерите за смет, но никаква полза. Играят тук като катерици, особено по обед, когато хората идват да се хранят. Храната ги радва, но храна могат да си намерят почти навсякъде. Това, което наистина ги привлича, е инфраструктурата. — Фет посочи към земята. — Там отдолу има изоставена метростанция. Старата спирка на Градския съвет.

— Още ли е свързана? — попита го Сетракян.

— Долу всичко е свързано по един или друг начин.

Продължиха да наблюдават и не се наложи да чакат дълго.

— Там — промълви Сетракян.

Еф забеляза на уличната светлина фигура на размъкната жена, на около трийсет метра от тях.

— Бездомничка.

— Не — каза Сетракян и му подаде инфрачервения бинокъл.

Еф видя през прибора жената като огнено червено петно на студения и тъмен фон.

— Метаболизма им — обясни Сетракян. — Ето още една.

По улицата една дебела жена залиташе, сякаш току-що беше слязла на сушата от корабна палуба. Задържа се в сенките покрай ниската желязна ограда на парка.

После се появи и друг. Мъж в престилка на уличен вестникар, понесъл някакво тяло на рамото си. Прехвърли го през оградата, след което се изкатери сам. Падна долу, като раздра единия крачол на панталоните си, изправи се без да реагира, вдигна отново жертвата си и продължи под прикритието на дърветата.

— Да — каза Сетракян. — Това е.

Еф потръпна. Присъствието на тези крачещи вируси, на тази хуманоидна зараза, го отвращаваше. Гадеше му се, докато гледаше как залитат през парка като низши твари, подчинени на някакъв безсъзнателен импулс да се скрият от светлината. Долови бързината им. Бяха като нощни пътници, опитващи се да хванат последния влак за вкъщи.

Тримата излязоха тихо от вана. Фет носеше предпазен комбинезон „Тайвек“ и гумени ботуши за газене. Предложи им два резервни комплекта, но Еф и Сетракян избраха само ботушите. Без да ги пита, Сетракян ги напръска със спрей за премахване на миризмата от бутилка с картинка на сърна в червено кръстче в мерник. Спреят, разбира се, не можеше да направи нищо с въглеродния двуокис, който излъчваше дъхът им, нито със звука на помпещите им сърца и кръжащата в телата им кръв.

Фет понесе повечето багаж. Пистолетът за гвоздеи беше в чанта, преметната през гърдите му, с три допълнителни пълнителя с тънки сребърни пирони. Носеше всевъзможни инструменти на колана си, включително монокуляра за нощно виждане и палката с черна светлина, наред с една от сребърните ками на Сетракян в кожена кания. Мощната живачно-кварцова лампа държеше в ръка, а ултравиолетовата мина носеше в плетена торба през рамото си.

Сетракян носеше дългия си бастун и живачно-кварцовата лампа с инфрачервения монокуляр в джоба на палтото си. Опипа кутийката с хапчета в жилетката си, след което остави бомбето си във вана.

Еф също носеше ултравиолетова лампа, а освен това през гърдите си беше преметнал ножница с дълга 80 см сребърна сабя, чиято дръжка се показваше над гърба му.

— Не съм сигурен колко разумно е това — разсъждаваше Фет. — Да слезем да се бием със звяр на собствения му терен.

— Нямаме никаква алтернатива — отвърна му Сетракян. — Това е единственият момент, в който знаем къде е той. — Погледна към посиняващото вече от предутринната светлина небе. — Нощта свършва. Да тръгваме.

Добраха се до ниската порта на оградата, която през нощта беше заключена. Еф и Фет се прехвърлиха, след което помогнаха на Сетракян.

Звукът от още забързани стъпки по тротоара, макар една пета̀ да се влачеше, ги накара да навлязат дълбоко навътре в парка.

Нощем там беше неосветено и обраснало в дървета. Чуваха ромона на парков фонтан и минаващи отвън автомобили.

— Къде са те? — прошепна Еф.

Сетракян извади мълчаливо прибора си за нощно виждане. Огледа наоколо, след което му го подаде. Еф видя яркочервени фигури, движещи се дебнешком на студения иначе фон.

Отговорът на въпроса му беше: навсякъде. И бързо се събираха в една точка на север от тях.

Крайната им цел се изясни. Парков павилион откъм Бродуей, тъмна постройка, която Еф не можа да разгледа достатъчно добре от толкова далече. Загледа и зачака, докато множеството завръщащи се вампири намаля и уредът на Сетракян престана да засича големи източници на топлина.

Затичаха към постройката. На изгряващата светлина видяха, че това е информационен павилион със спуснати капаци на прозорците за през нощта. Отвориха вратата и се оказа празен.