Гийермо дел Торо - Заразата

Гюс се олюля назад, загледан в кървавия срез на двете си длани. Искаше да е сигурен, че някой от онези червеи, които извираха с гърч с бялата кръв на Криспин, няма да стигне до него. Бяха на килима и трудно се виждаха, затова се задържа по-далече. Погледна накълцания си брат на пода и му се догади от вампирското в него, но не изпита тъга. Криспин беше мъртъв за него от години.

Гюс изми ръцете си на мивката. Раните бяха дълги, но не дълбоки. С лепкава кърпа за съдове спря кървенето и отиде до спалнята на майка си.

— Мамо?

Единствената му надежда беше да не е тук. Леглото ѝ беше оправено и празно. Обърна се да излезе, но премисли, смъкна се на ръце и колене да надникне под леглото. Само кутиите със спортните ѝ дрехи и гирите, които си беше купила преди десет години. Връщаше се към кухнята, когато чу някакво шумолене в килера. Спря и се вслуша отново. Отиде до вратата и я отвори. Всичките дрехи на майка му се бяха смъкнали от закачалките и лежаха на голяма купчина на пода.

Купчината мърдаше. Гюс дръпна една стара жълта рокля с окачалката и лицето на madre се озъби злобно към него, с почернели очи и прежълтяла кожа.

Гюс отново затвори вратата. Не затръшна и не побягна, просто я затвори и остана там. Искаше да заплаче, но сълзите не идваха. Само въздишка, тих и дълбок хлип, а след това се обърна и затърси с очи из спалнята на майка си сечиво, с което да отреже главата ѝ…

… и тогава осъзна до какво бе стигнал светът. Обърна се към затворената врата и опря чело на нея.

— Съжалявам, мамо — прошепна Гюс. — Lo siento. Трябваше да съм тук. Трябваше…

Замаян, той отиде в стаята си. Не можеше дори ризата си да смени заради белезниците. Напъха няколко дрехи в хартиена чанта за когато щеше да може да се преоблече и я взе под мишницата си.

Тогава си спомни за стария мъж. Заложната къща на 118-та улица. Щеше да му помогне. И щеше да му помогне в борбата с това.

Напусна жилището си и излезе в коридора. В другия край при асансьорите стояха някакви хора и Гюс наведе глава и закрачи към тях. Не искаше да го разпознаят, нито да се разправя с някой от съседите на майка му.

Беше стигнал до средата, когато си даде сметка, че нито говореха, нито се движеха. Вдигна глава и видя, че тримата души стояха там и гледаха към него. Спря се, когато осъзна, че и техните очи, трите чифта тъмни очи също гледаха празни. Вампири, блокирали изхода му.

Тръгнаха по коридора към него и следващото нещо, което Гюс осъзна беше, че ги отблъсква от себе си със закопчаните си в белезници ръце, хвърляше ги в стените и млатеше лицата им в пода. Риташе ги щом паднеха, само че те не оставаха паднали задълго. Не даде на нито един от тях възможност да извадят жилата си, пръсна няколко черепа с петите на тежките си ботуши, докато тичаше към асансьора и вратите се затвориха, докато те посягаха към тях.

Гюс стоеше сам в кабината на асансьора, поемаше си дъх и отброяваше етажите. Чантата му я нямаше — бяха я изтръгнали и дрехите му се бяха пръснали из коридора.

Номерата стигнаха до П и вратите се отвориха със звън пред Гюс, присвит и готов да се бие.

Партерът беше празен. Но извън входната врата примигваше оранжева светлина и се чуваха писъци и вой. Излезе на улицата и видя пожара на следващото каре. Пламъците скачаха към съседните сгради. Видя хората на улиците, затичани към пожара, награбили дървени талпи и други подръчни оръжия.

От другата посока видя някаква разпасана банда от шест души. Вървяха бавно, а не бягаха и бяха без оръжия. Самотен мъж притича покрай Гюс, извика „Лудите са навсякъде, човече!“ а след това шестимата му се нахвърлиха. За неопитното око щеше да прилича на хубава старомодна улична свада, но Гюс видя на оранжевата светлина на пламъците изстрелялото се жило от една уста. Вампири нападаха хора по улицата.

Докато гледаше, от пушеците профуча черен джип с ярки халогенни светлини. Ченгета. Гюс се обърна и подгони сянката си от предните фарове по улицата… право срещу бандата на шестимата. Те се приближаваха към него с бледи лица, черните им очи блестяха на светлината на фаровете. Чу как вратите се отвориха, на паважа изтропаха ботуши, и се оказа заклещен между тези два съдбоносни избора. Налетя на озъбените вампири, замаха със закопчаните си юмруци и заблъска с глава в гърдите им. Не искаше да даде на никой от тях шанс да си отвори устата. Но след това един от тях провря ръката си под белезниците на Гюс, извъртя го и го смъкна долу. За секунда глутницата се озова над него и започнаха да се бият кой да пие от гърлото му.