Гийермо дел Торо - Заразата

Чу се рязко и отсечено твак , и вампирски врясък. После плясс , и една от вампирските глави изхвърча.

Този върху него беше ударен отстрани и изведнъж се свлече. Гюс се превъртя и се вдигна на колене насред уличната битка.

Не бяха никакви ченгета. Бяха мъже в черни якета с качулки. Лицата им бяха скрити, бяха в черни бойни клинове и черни десантни боти. Стреляха с пистолетни арбалети и с по-големи арбалети с дървени приклади. Гюс видя как един от тях се прицели във вампир и заби стрела във врата му. Преди вампирът да успее да вдигне ръцете си към гърлото, стрелата се взриви толкова силно, че разкъса шията и му отпра главата. Мъртъв вампир.

Стрелите бяха със сребърен връх и взривен заряд.

Ловци на вампири. Гюс зяпна в изумление към тези момчета. От входовете излизаха още вампири, а тези стрелци бяха адски точни от двайсет и пет, дори трийсет метра.

Един от тях бързо налетя към Гюс все едно, че го беше сбъркал с вампир и преди той да успее да отвори уста, ловецът стъпи с ботата си върху рамото му и го натисна на платното. Презареди арбалета си и го нацели в брънките на белезниците му. Сребърната стрела разцепи стоманата и се заби в асфалта. Гюс примижа, но взрив не последва. Ръцете му бяха разделени, макар и все още в гривните на полицейските белезници, а ловецът го дръпна на крака с изумителна сила.

— Да, мамка му! — изрева Гюс, обзет от възторг при гледката на тези момчета. — Къде да се запиша!

Но спасителят му се беше забавил, нещо беше задържало погледа му. Гюс се взря в тъмната вътрешност на качулката му и лицето там бе бяло като яйчена черупка. Очите му бяха черни и червени, а устата — суха и почти без устни.

Ловецът беше зяпнал в кървавите черти по дланите на Гюс.

Гюс познаваше този поглед. Видял го беше току-що в очите на брат си и на майка си.

Понечи да се отскубне, но хватката на рамото му беше желязна. Съществото отвори устата си и върхът на жилото му се появи.

Тогава връхлетя друг ловец и насочи арбалета си в шията на първия. Новият смъкна качулката на първия и Гюс видя плешивата глава без уши и старческите очи на зрял кръвопиец. Вампирът изръмжа към оръжието на събрата си, но предаде Гюс в ръцете на новия ловец, чието бледо вампирско лице Гюс успя да зърне, докато го вдигаха и понасяха към черния джип, след което го хвърлиха на седалката на третия ред.

Останалите закачулени вампири се качиха във возилото и потеглиха, а колата завъртя рязко на булеварда. Гюс видя, че е единственото човешко същество в джипа. Какво искаха да правят с него?

Удар в слепоочието го зашемети и повече въпроси не последваха. Джипът се понесе назад към горящата сграда, изригна през уличния пушек като самолет през облак, после гумите му изсвириха покрай уличния бой и зави на следващия ъгъл към горната част на Манхатън.

Така нареченият „Изкоп“ на срутения Световен търговски център, дълбоката седем етажа основа, бе осветен ярко като ден за нощната работа дори в минутите преди зазоряване. При все това строителният обект беше затихнал, а огромните машини мълчаха. Работата, която бе продължавала денонощно почти след рухването на кулите, засега бе почти напълно прекъсната.

— Защо това място? — попита Еф. — Защо точно тук?

— Привлякло го е — каза Сетракян. — Къртицата си изравя дом в изсъхналия дънер на мъртво дърво. Гангрената се образува в рана. Той е пуснал корени в трагедията и болката.

Еф, Сетракян и Фет седяха в задната част на вана на Фет, паркиран на Чърч и Кортланд. Сетракян седеше до задните прозорци с прибор за нощно виждане. Минаваха съвсем малко коли, само по някое нощно такси или камион за зареждане на стока. Никакви пешеходци или други признаци на живот. Гледаха за вампири и не намираха никакви.

— Твърде светло е тук — каза Сетракян, без да сваля уреда от очите си. — Крият се.

— Не можем непрекъснато да гледаме тук — рече Еф.

— Ако наистина са толкова много, колкото подозираме, значи трябва да са наблизо. Трябва да се върнат в леговището си преди изгрев-слънце. — Сетракян погледна към Фет. — Мисли като паразит.

— Едно ще ви кажа — заговори Фет. — Никога не съм виждал плъх да излиза през предната врата. — Помисли малко, след което се избута покрай Еф към предните седалки. — Имам идея.

Подкара на север по Чърч стрийт към административна сграда на едно каре североизточно от обекта на СТЦ. Обкръжаваше я голям парк. Фет паркира на автобусна спирка пред Парк Роу и спря двигателя.