Гийермо дел Торо - Заразата

После дойде и Сетракян. Фет го подпираше, а Еф му помогна да стъпи на пода. Старецът се изправи и извади сабята си. Той също бе усетил присъствието на Господаря, а с него — и облекчението. Не бяха закъснели много.

— Тук е — прошепна Еф.

Сетракян кимна.

— Значи знае вече, че и ние сме тук.

Фет спусна две по-големи UVC лампи на Еф, след което и той се прехвърли през прозорчето над вратата, докато ботушите му стъпиха на пода.

— Бързо — подкани ги Сетракян и ги поведе под витото стълбище. Долният етаж все още беше в ремонт. За да потърсят килера минаха през дълга кухня с още неотворени сандъци с уреди. Намериха го — празен отвътре и недовършен.

Отвориха скритата в задната стена врата, както беше описано в разпечатките на Нора от списание „Пийпъл“.

Надолу отвеждаха стъпала. Зад тях падна парче замазка и те бързо се обърнаха, но виновник се оказа вдигналото се по стълбището течение. Вятърът донесе миризмата на метрото, на прах и боклуци.

Това беше пътят за тунелите. Еф и Фет започнаха да нагласят две големи UVC лампи, за да могат да изпълнят най-близката част на прохода с гореща убийствена светлина и така да запушат входа. Да спрат достъпа на всякакви други вампири нагоре и още по-важното: да направят така, че единственият изход от къщата да е в пряката слънчева светлина.

Еф се озърна през рамо към Сетракян и видя, че се е подпрял на стената, а пръстите му опипваха жилетката над сърцето му. Гледката никак не му хареса и той тръгна към него, когато гласът на Фет го накара рязко да се обърне.

— Проклятие!

Една от горещите лампи се обърна и издрънча на пода. Еф огледа да се увери, че крушките още работят и я изправи, пазейки се от облъчващата светлина.

Фет му даде знак за тишина. Чу шум отдолу. Стъпки. Миризмата във въздуха се промени — стана по-силна и гнила. Долу се събираха вампири.

Отдръпнаха се от осветения в синьо килер, охранителния им клапан. Когато Еф се обърна отново към Сетракян, него вече го нямаше.

Старецът се беше върнал във фоайето. Сърцето му се беше стегнало в гърдите, пренапрегнато от стреса и очакването. Толкова дълго беше чакал. Толкова дълго…

Чворестите длани започнаха да го болят. Сви ги, стиснал дръжката на сабята под сребърната вълча глава. После долови нещо. Съвсем лек полъх, предшестващ движение…

Задвижването на извадената сабя в последния възможен момент го избави от пряк и фатален удар. Сблъсъкът го отхвърли назад, тялото му се плъзна с главата напред по мраморния под и се блъсна в основата на стената. Но задържа сабята в ръцете си. Вдигна се бързо на крака и замахна с острието назад и напред, без да вижда нищо в сумрачното фоайе.

Толкова бързо се бе задвижил Господаря.

Беше точно тук. Някъде.

Вече си старец.

Гласът изпращя в главата на Сетракян като електрически заряд. Сетракян замахна със сребърната сабя широко пред себе си. Покрай статуята на плачещия ангел в подножието на витото мраморно стълбище за миг пропълзя черна сянка.

Господаря щеше да се опита да го отвлече. Това беше стилът му. Никога да не се опълчи пряко, лице в лице, а да заблуди. Да изненада отзад.

Сетракян отстъпи заднешком към стената до входната врата. Зад него в рамката на вратата имаше прозорец с черно стъкло „Тифани“. Старецът удари със сабята в покритите с олово скъпи витражи и ги разби.

Лъчи дневна светлина прорязаха фоайето.

Когато стъклото изтрещя, Еф и Фет се върнаха и го видяха с вдигнатата сабя, фигурата му — окъпана в слънчева светлина.

Старият мъж видя бързо изкачващата се тъмна сянка по стълбището.

— Ето го! — изрева той и тръгна след него. — Сега!

Еф и Фет се втурнаха по стъпалата след Сетракян. Горе на площадката ги пресрещнаха други двама вампири. Бившата охрана на Боливар, мускулести бодигардове, а сега — неповратливи туловища с измършавели от глад лица и с мръсни костюми. Един замахна към Еф, а той залитна назад и замалко не изгуби равновесие. Вкопчи се в стената, за да не се затъркаля надолу по мраморните стъпала. Заби напред с кварцовата лампа, едрото чучело се присви и Еф посече със сабята си към бедрото му. Вампирът изпъшка и отново замахна към него. Еф го прониза в корема и преди да издърпа сабята си, острието се вряза дълбоко в туловището, а съществото се свлече на стълбищната площадка като спукан балон.

Фет задържа своя противник назад със светлината на лампата си. Забиваше и сечеше с късото острие на камата си по дращещите към него ръце. Насочи светлината нагоре право в лицето му и вампирът замлати напосоки във въздуха, временно заслепен. Фет скочи ниско наведен и се озова зад гърба му, намушка бодигарда в дебелия врат и го изрита с все сила надолу по стъпалата.