Стивен Кинг - Гробище за домашни любимци

„Навярно ще помолят Дони Донахю“ — отвърна майка му. Очите й бяха зачервени, изглеждаше страхотно изтощена. На Луис му се стори, че всеки момент ще рухне на земята от умора. — „Дони е най добрият приятел на чичо Карл. О, Луис… бедната малка Рути… само като си помисля колко е страдала… искаш ли да се помолиш с мен, Луис? Да кажем молитва за Рути. Трябва да ми помогнеш“

Луис и майка му паднаха на колене посред кухнята и започнаха да се молят; постепенно думите, които изричаха проникнаха до съзнанието на момчето: майка му се молеше за душата на Рути, което означаваше, че тялото й вече не съществува. Затвори очи и си представи ужасяващото лице на Рути, която му идва на гости по случай тринадесетия му рожден ден: разложените й очи се стичат по бузите й, в червеникавата й коса се вижда плесен… Внезапно изпита не само вледеняващ ужас, но и потресаваща, безнадеждна любов.

Разкъсван от душевна болка, каквато не бе изпитвал никога досега, Луис извика: „ Невъзможно е да е мъртва! МАМО, НЕВЪЗМОЖНО Е ДА Е МЪРТВА. ОБИЧАМ Я!“

Майка му отговори с безжизнен глас, който възбуди във въображението му различни образи: вратата на гробницата, с ръждясали панти, която се затръшва завинаги; мъртви полета, обвявани от студения ноемврийски вятър, разпилени листенца от роза, започнали да почерняват и да се огъват по краищата, празни езера, пълни с тиня, гниене, разложение, пръст:

— Съжалявам, миличък, но е вярно. Рути ни напусна.

Луис потръпна, сепна се и си помисли: „Мъртвият си е мъртъв, какво повече искаш?“

Внезапно се досети какво е пропуснал да направи и защо лежи буден и си припомня минали истории, вместо да се наспи добре преди първия си ден на новата работа.

Стана от леглото, отправи се към стълбата, но изведнъж зави по коридора към стаята на Ели. Дъщеря му спеше спокойно, с отворена уста. Беше облечена в любимата си синя пижама, която вече й бе омаляла. „Господи, Ели, колко бързо растеш!“ — помисли си той. Чърч лежеше между краката на момиченцето и спеше мъртвешки сън. „Трябва да престана да произнасям често думите «смърт» и «мъртвешки»“ — мислено се укори Луис.

На долния етаж, редом със закачения на стената телефон, стоеше нещо като „табло за съобщения“, върху което бяха прикрепени бележки и неплатени сметки. Най-отгоре Рейчъл бе написала с красиви главни букви: „ДА СЕ ОТЛАГА КОЛКОТО Е ВЪЗМОЖНО ПО-ДЪЛГО“. Луис взе телефонния указател, намери необходимия му номер и го записа върху празно листче от бележника. Под номера надраска: „Куентин Джоландър, ветеринар — да се телефонира във връзка с Чърч. Ако не се занимава с подобна дейност, да препоръча някой свой колега.“

Прочете бележката и за сетен път се попита дали трябва да предприеме подобна стъпка, сетне си отговори утвърдително. Лошите му предчувствия го бяха подтикнали към вземане на контролно решение; по някое време на деня бе намислил — без изобщо да го съзнава, — че ще направи всичко възможно Чърч никога вече да не пресича шосето.

Усети как в душата му се надига предишното негодувание при мисълта, че кастрирането ще направи котарака непълноценен, че преждевременно ще го превърне в затлъстяло животно, което през цялото време дреме върху радиатора, в очакване да напълнят паничката му с храна. Не му се искаше Чърч да се промени, защото го харесваше какъвто си бе досега — гъвкав и злобен.

Навън, в мрака, по шосе 15 с бучене премина голям камион; Луис решително стисна устни, закачи бележката на таблото и си легна.

Докато закусваха на другата сутрин, Ели забеляза новата бележка и запита баща си какво означава.

— Означава, че Чърч ще претърпи съвсем безобидна операция — отвърна Луис. — Може би след това ще му се наложи да прекара една нощ при ветеринаря. А когато се завърне, ще стои повече в градината и няма да скитосва нагоре-надолу.

— Нито да пресича шосето? — запита Ели.

„Може да е едва петгодишна, но съвсем не е глупава“ — помисли си лекарят, сетне произнесе на глас:

— Точно така.

— Брей! — възкликна Ели и въпросът бе приключен. Луис очакваше дъщеря му да изпадне в истерия и да настоява, че не може да спи дори една нощ без Чърч. Ето защо бе изненадан от лекотата, с която тя прие новината и внезапно разбра, че навярно самата Ели е била силно обезпокоена. Може би жена му все пак беше права да твърди, че гробището за животни е потресло детето.

Рейчъл, която хранеше Гейдж с рохко яйце, одобрително и благодарно изгледа съпруга си и Луис усети как камък падна от гърдите му. Погледът й казваше, че бурята е преминала и че бойната томахавка е заровена. Надяваше се да е завинаги.