Том Нокс: Белязани от Каин

Жената на средна възраст отпиваше чай от пластмасова чаша.

— Тим учеше точни науки. Беше страшно умен, много по-умен от мен. Аз едва ще изломотя едно bonjour, а той говореше четири езика. Както ви казах, пишеше докторат в Оксфорд, обаче неочаквано се върнал у дома… без никакво предупреждение… и започнал да сипе безсмислици, да цитира научни формули на немски. Правеше го по цяла нощ, крачейки напред-назад по площадката на стълбището. Das Helium und das Hydrogen 2 2 Хелий и водород (нем.). — Бел.прев. , дрън, дрън, дрън… Цяла нощ!

Родителите ми съзнаваха, че брат ми има сериозен проблем, и го заведоха на лекар, който предписа на Тим обичайните лекарства. Проклетите хапченца. Антипсихотици. Известно време му действаха добре… Обаче една нощ — бях си у дома за Коледа — чух някакво мърморене и разбрах, че е неговият глас. Отново. Да. Das Helium und das Hydrogen. Лежах и се чудех какво да правя. В този момент се разнесе страховит писък, изхвърчах от стаята и намерих брат си в… — Саймън затвори очи и пак ги отвори. — Брат ми беше в спалнята на мама и двамата бяха сами, понеже баща ми беше извън града… и… Тим я беше нападнал, кълцаше майка ни с мачете. С огромен нож. Мачете. Не знам точно какво беше. Обаче той я сечеше… нашата майка, затова се метнах отгоре му и го съборих на земята… навсякъде имаше кръв, навсякъде — и стените бяха опръскани. Едва не го задуших. За малко да убия собствения си брат.

Саймън си пое голяма глътка въздух.

— Полицаите го отведоха, а мама… я откараха в болницата и я позакърпиха, но вече не можеше да си служи с някои от пръстите си, понеже нервите бяха прекъснати. Обаче се оказа само това, което си е невероятен късмет. Мама едва не умря, но после се възстанови. Семейството ни се изправи пред ужасната дилема дали да повдигне обвинения. С баща ми бяхме „за“, но майка ми каза „не“. Тя обичаше Тим повече от нас. Вярваше, че може да бъде излекуван. Затова се съгласихме с нея — глупаво, налудничаво, но се съгласихме. Тим се прибра у дома и известно време като че ли беше добре, вземаше си лекарствата, докато една нощ не го чух отново: Das Helium und das Hydrogen…

Саймън усещаше потта на челото си и забързано продължи да разказва:

— Тим отново ломотеше в стаята си. И, разбира се, това беше краят. Повикахме полиция и те пристигнаха тутакси. Отведоха Тим в психиатрията. И досега е там. Затворен и залостен в килията си. Не е излизал оттогава. Ще остане в лудницата до края на живота си.

С наближаването на края Саймън изпита обичайното облекчение.

— Тогава започнах да пия — за да забравя, нали разбирате. После дойдоха сулфатите, а след тях и всичко останало… Най-накрая обаче, преди шест години, престанах да се наливам, изкарах курса с антибиотиците на АН — моите шейсет срещи за шейсет дни! И оттогава съм чист!

Вече имам съпруга и син, които много обичам. Наистина се случват чудеса. Наистина. Разбира се, още не проумявам защо брат ми направи това, нито какво означава, обаче мисля следното: може пък аз да нямам такива гени, може би моят син ще бъде здрав. Кой знае! Карам ден за ден. Това е моята история. Много благодаря, че ме изслушахте. Благодаря ви.

Топлото и спарено помещение се изпълни с промърморени благодарности — сякаш откликваше паство. Последвалото мълчание бе като музикална кода — астрономическият час беше почти изтекъл. Всички се изправиха и се запрегръщаха, после казаха Молитвата за покой. Сбирката приключи, страдащите от всякакви зависимости се заизнизваха навън и поеха нагоре по скърцащите дървени стълби към гробището на църквата в Хампстед.

Мобилният му звънна. Той спря до портата на църквата и натисна копчето.

— Куин! Аз съм.

Обаждаха му се от скрит номер, но Саймън незабавно позна гласа.

Беше Боб Сандерсън. Неговият колега, неговият източник, неговият човек: главен инспектор, детектив от Скотланд Ярд.

Саймън каза едно ведро „здрасти“. Винаги му беше приятно да чуе Боб Сандерсън, понеже полицаят редовно пускаше на журналиста хубави истории: клюки за големи обири, слухове за смразяващи кръвта убийства. В замяна Саймън се стараеше в статиите инспектор Сандерсън да бъде представен в ласкателна светлина: умно ченге, което разкрива престъпления, изгряваща звезда в управлението. Изгодна уговорка.

— Радвам се да чуя гласа ти, инспекторе. Останал съм без пари.

— Ти вечно си без пари.

— Така е на свободна практика. Какво имаш?

— Може би нещо хубавко. Странен случай на „Примроуз Хил“.

— Нима?

— Аха. И още как.