Стивен Кинг - То

Чува ехото на стържещите си стъпки по бетона. Няма никакъв друг звук освен глухия рев на вода из каналите

Изкара Силвър на алеята, подпря го и пак провери гумите. Предната беше наред, но задната му се стори малко омекнала. Той взе купената от Майк велосипедна помпа и оправи положението. После провери игралните карти и щипките за пране. Колелата все още издаваха онзи вълнуващ картечен трясък, който помнеше от детството си. Чудесно.

Ти си полудял.

Може би. Ще видим.

Пак се върна в гаража, взе масльонка и смаза веригата и венеца. След това се изправи, огледа Силвър и изпробва тромбата с лекичко стискане. Звучеше добре. Той кимна и влезе в къщата.

и той отново вижда всички тия места непокътнати, каквито са били някога — масивният тухлен бастион на Общинската прогимназия, Мостът на целувките с гъстата плетеница от инициали на влюбени гимназисти, които са били готови да взривят света със силата на своята обич, а сетне са пораснали за да станат застрахователни агенти, търговци на коли, сервитьорки и козметички; вижда статуята на Пол Бъниън на фона на кървавия залез, вижда и килнатия белосан парапет край Канзас стрийт по ръба на Пущинака. Вижда ги каквито са били, каквито ще бъдат завинаги в някое потайно кътче на неговата памет… и сърцето му се къса от обич и ужас.

Напускаме, напускаме Дери, мисли той. Напускаме Дери и ако това беше роман, щяхме да сме на последните пет-шест страници; приготви се да прибереш тази книга на лавицата и да я забравиш. Слънцето залязва и не се чува друг звук освен моите стъпки и бученето на водата из каналите. Дошло е време да

След „Телефонни долари“ вече предаваха „Колелото на Фортуна“. Одра седеше неподвижно и се взираше в екрана. Лицето й не трепна, когато Бил изключи телевизора.

— Одра — каза той и я хвана за ръката. — Ела.

Тя не помръдна. Ръката й лежеше в неговата, топла и мека като восък. Бил отлепи другата й ръка от подлакътника на креслото и я изправи на крака. Тази сутрин я бе облякъл в същия хлапашки стил — с джинси и синьо поло. Би изглеждала чудесно, ако не беше този безжизнен поглед на широко разтворените очи.

— Е-е-ела — повтори той и я поведе през кухнята на Майк към задната врата. Тя го последва покорно… но в края на верандата щеше да се просне долу по корем, ако Бил не бе обвил ръка около кръста й, за да я насочва стъпало по стъпало.

Отведе я до Силвър, който чакаше търпеливо под топлите слънчеви лъчи. Одра стоеше край велосипеда и безметежно се вглеждаше в стената на гаража.

— Качи се, Одра.

Тя не помръдна. Бил търпеливо се зае да прехвърли дългото й бедро през багажника върху задния калник на Силвър. Най-сетне тя се озова леко разкрачена над багажника. Бил я натисна по главата и Одра седна.

Той се метна на седлото и ритна подпорката с пета. Готвеше се да посегне назад и да придърпа ръцете на Одра около кръста си, но преди да го стори, те пропълзяха напред самички като замаяни мишлета.

Той сведе очи към тях и тръпнещото му сърце заподскача до гърлото. Доколкото знаеше, това бе първото самостоятелно действие на Одра от една седмица насам… първото й самостоятелно действие откакто се случи Онова … каквото и да бе То .

— Одра?

Никакъв отговор. Той опита да извие глава и да я погледне, но не успя. Виждаше само ръцете, по чиито нокти се червенееха последните люспици лак, положен преди седмица от умна, красива и надарена млада жена в едно малко английско градче.

— Ще се повозим — каза Бил и подкара Силвър към Палмър лейн, слушайки как чакълът хрущи под гумите. — Искам да се държиш здраво, Одра. Мисля… мисля, че може да подкарам малко б-б-бързичко.

Ако не ме хване шубето.

Спомни си за хлапето, което бе срещнал в Дери още преди Онова да се случи. На скейтборд не можеш да внимаваш , бе казало то.

Никой не е изричал по-верни слова, млади приятелю.

— Одра? Готова ли си?

Никакъв отговор. Дали ръцете й не се бяха пристегнали малко по-здраво около кръста му? Не, навярно си въобразяваше.

Стигна до края на алеята и се озърна надясно. Палмър лейн водеше право към Главната улица, а оттам с ляв завой щеше да се спусне по стръмното към центъра. По стръмното. Все по-бързо. Представи си го, потръпна от страх и някаква тревожна мисъл

( старите кости лесно се чупят, Били )

прелетя през главата му толкова бързо, че едва я разчете преди да изчезне. Но…