Джеймс Роллинс - Пъклена кръв

Засега двамата оставаха близки колеги, макар че помежду им винаги се усещаше предпазливост, сякаш и двамата знаеха, че линията, която е била прекрачена в тунелите, никога няма да може да бъде заличена напълно.

„Може би затова Рун изчезна от Рим през последните месеци.“

Въздъхна и отново й се прииска двамата да бяха тук, но знаеше, че задачата, пред която е изправена, е единствено нейна. При това много трудна задача. Ако тримата трябваше да възстановят нещото, наречено Потир на Луцифер, тя трябваше да открие нещо за естеството на чашата от пророчеството. Беше претърсила архивите на Ватикана — от мухлясалите от времето подземни крипти до високите рафтове в Torre di Venti, Кулата на ветровете, чиито стъпала някога изкачвал великият Галилей. Но въпреки всичките си усилия беше останала с празни ръце. Оставаше й да проучи още само една библиотека, колекция, която бе забранена за всеки с биещо сърце.

Bibliotheca dei Sanguines.

Библиотеката на Ордена на сангвинистите.

„Но първо трябва да стигна дотам.“

Библиотеката бе скрита дълбоко под „Свети Петър“, в тунелите, достъпни единствено за Ордена на сангвинистите, за онези стригои, които бяха дали клетва да служат на Църквата, които бяха загърбили употребата на човешка кръв, за да живеят единствено от кръвта Христова — или по-точно от вино , превърнато чрез благословия и молитва в светата напитка.

Ерин закрачи по-енергично през огромната базилика и забеляза, че охраната от швейцарски гвардейци е подсилена. Целият град-държава беше под повишена тревога поради зачестилите атаки на стригои. Дори тя, която се беше заровила изцяло в книгите, беше чувала да се говори, че чудовищата, извършващи убийствата, са някак по-силни, по-бързи и по-трудни за убиване.

Но защо?

Това бе друга загадка, чието решение би могло да се открие в тайната библиотека.

През последните няколко месеца Ерин беше прочела хиляди прашни папируси, стари пергаменти и издълбани глинени таблички. Текстовете бяха записани на много езици, изписани от много ръце, но никой от тях не съдържаше информацията, която й бе нужна.

„Тоест допреди два дни…“

В Кулата на ветровете беше открила стара карта, скрита между страниците на копие на Книгата на Енох. Беше издирила древноеврейския текст, приписван на прадядото на Ной, защото в него се говореше за паднали ангели и техните смесени потомци, известни като нефилими. Именно Луцифер водил онези паднали ангели във войната срещу Небесата. Накрая той бил низвергнат, защото оспорил Божествения план за човечеството.

Но когато отвори древния том в Кулата на ветровете, от страниците падна карта. Беше нарисувана с плътно черно мастило върху пожълтяла хартия и анотирана с претрупан средновековен почерк. Картата показваше друга библиотека във Ватикана, по-стара от всички други.

Така Ерин научи за тайната библиотека.

Според картата тя бе скрита в Светилището, лабиринта от тунели и помещения под „Свети Петър“, който бе дом за някои от сангвинистите. В тези древни тунели те се събираха, за да прекарат незнайно колко години от безсмъртния си живот в медитация и молитва, откъснати от грижите на окъпания в светлина свят на стотици стъпки над тях. Някои бяха прекарали в онези помещения векове наред, като се поддържаха само с малки глътки обредно вино. Всеки ден свещеници носеха виното до неподвижните им форми и поднасяха сребърни чаши към бледите устни. Тези сангвинисти търсеха единствено покой и достъпът до тунелите им се контролираше строго.

Според картата в джоба й Светилището пазеше най-старите архиви на Ватикана. Ерин се беше консултирала с Кристиан за това място и бе научила, че повечето скрити там документи са били написани от безсмъртни сангвинисти, свидетели на събитията в древния свят. Някои от тях познавали самия Христос. Други били стари още преди него и влезли в ордена след стотици години диващина като стригои.

Макар че Светилището бе забранено за хора, Ерин беше слизала веднъж там заедно с Рун и Джордан. Тримата бяха отнесли Кървавото евангелие в Светая светих, за да получат благословията на основателя на Ордена на сангвинистите, известен като Възкресения. Но после Ерин беше научила, че той има име, което е по-важно за библейската история.

Лазар.

Той бил първият стригой, призован от Христос да служи.

Когато научи за библиотеката, Ерин се обърна към сегашния водач на ордена в Рим, кардинал Бернар. Поиска разрешение да влезе в библиотеката и да продължи проучванията си, но получи категоричен отказ. Кардиналът твърдо заяви, че нито едно човешко същество не бива да прекрачва прага й. Освен това я увери, че библиотеката съдържа единствено информация за самия орден и нищо, което би помогнало на издирванията й.