Джеймс Роллинс - Пъклена кръв

— Стига си се перчила — сгълча я той, докато изтупваше прахта от дрехите си.

Постоянната й призрачна усмивка стана по-широка. Тя отметна късата си черна коса от пълните си кафяви бузи и се огледа. Неестествено острото й зрение не се нуждаеше от светлина.

Джордан им завиждаше за тази способност да виждат в тъмното. Разкърши врат и започна да търси. Пое дълбоко дъх и миризмата на сяра изпълни ноздрите му, но не беше толкова силна, колкото бе миналия път, по време на битката, когато в пода се отвори широка пукнатина, бълваща пушек и жупел.

На фона на сярата се долавяше друга миризма.

Познатата воня на смърт.

Забеляза няколко трупа на стригои отдясно. Телата бяха смазани и изгорени, плътта — напукана и разкъсана. Част от него искаше да се обърне и да побегне, естествен инстинкт, когато се изправяш пред подобна касапница. Но той имаше задължения. Като разчиташе на опита си, за да се успокои, извади видеокамера и засне залата. Не бързаше — увери се, че не е пропуснал нито едно тяло; правеше го ако не по някаква друга причина, то по силата на навика. Беше работил като криминалист в Съвместния експедиционен следствен отдел на армията и се бе научил да е изчерпателен.

Продължи навътре в пещерата и засне каменния олтар, като се мъчеше да не си спомня младото момче Томи, което беше оковано на него, а кръвта му изтичаше на пода. Ангелската кръв на момчето беше катализаторът, който трябваше да отвори портата към подземния свят, и накрая храбростта на същото момче доведе до затварянето й.

Томи беше оставил белега си и върху Джордан, като го излекува с докосване. Джордан още го усещаше и белегът сякаш гореше по-силно с всеки ден.

— Е — каза Баако, връщайки го към настоящето, — какво мислиш?

Джордан свали камерата.

— Ами… определено се е променило от последния път, когато бяхме тук.

— В какъв смисъл? — попита присъединилата се към тях София.

Джордан посочи купчината мъртви плъхове в далечния ъгъл.

— Нови са.

Баако отиде до купчината, взе едно от малките телца и го подуши. Джордан потръпна.

— Интересно — рече Баако.

— Какво му е интересното? — попита Джордан.

— Кръвта му е източена.

София взе плъха, разгледа го и потвърди.

— Баако е прав.

Дребната индийка вдигна мъртвия плъх към Джордан.

— Приемам думата ви — побърза да отговори той. — Но ако сте прави, това означава, че нещо е било тук долу и се е хранило с тях.

„Което може да означава само едно…“

Джордан отпусна ръка върху дръжката на картечния пистолет на бедрото си — „Хеклер и Кох“ MP7. Оръжието беше компактно и мощно, способно да изстреля 950 куршума за една минута. Открай време беше основното му оръжие, само че този път бе заредено със сребърни куршуми. Джордан провери и посребрения армейски нож на глезена си.

— Някой стригой явно е оцелял — каза София.

Баако погледна към тунела.

— Сигурно се е хранил с плъховете, докато е събрал достатъчно сила, за да прокопае път навън.

— Може да не е бил стригой — каза Джордан и от внезапното осъзнаване сърцето му се качи в гърлото. — Помогнете ми да претърсим телата.

София го погледна въпросително, но двамата сангвинисти се подчиниха. Огледаха лицата на мъртвите един по един.

— Няма го — каза Джордан.

Баако се намръщи.

— Кого?

Джордан си представи момчешкото лице на бившия си приятел, на когото се бе доверил изцяло, само за да бъде предаден в тази пещера.

— Брат Леополд. — Отиде до мястото, където кръвта още си личеше по камъка. — Рун го прониза точно тук. И той падна.

Тялото му беше изчезнало.

Баако протегна ръка и обхвана с жест помещението.

— Вече проверих навсякъде. Земетресението е срутило всички други проходи.

Джордан насочи лъча на фенера си към тесния тунел.

— И затова той е прокопал свой собствен.

Затвори очи и отново видя как Рун му дава последно причастие, как кръвта на Леополд изтича на огромна локва под тялото му. Как изобщо бе успял да оцелее с такава рана, че и да намери сили да прокопае тунел? Купчината плъхове нямаше как да е била достатъчна.

Същият въпрос явно тормозеше и София.

— Тунелът е дълъг поне трийсет метра — каза тя. — Не съм сигурна, че и здрав сангвинист би могъл да си прокопае път през толкова пръст и камъни.

Баако клекна до кървавото петно и го огледа.

— Проляла се е много кръв. Този брат би трябвало да е мъртъв.

Джордан кимна. Беше стигнал до същото заключение.

— А това означава, че сме пропуснали нещо.