Кендари Блейк - Кралица на кошмара

— Беше обиаманът — казвам. — Ти се оказа прав, Гидиън. Бяха затворени там заедно.

Той кима и погледът му помръква. Сигурно не му се е искало да бъде прав.

— Но с него вече е приключено. Аз го довърших. И освободих другите. Всички други, които е погълнал в себе си през годините. Всички тези духове. И Уил и Чейс — кимам към Кармел. — И баща ми.

Гидиън затваря очи.

— Не казвай на майка ми засега. Аз ще й кажа. Но… не е като да съм го видял. Не съм говорил с него. Трудно е да обясня.

— Не се безпокой — казва той. — Ще й кажеш, когато решиш.

— Ами Анна? — пита Томас. — Тя добре ли беше? Освободи ли и нея?

Усмихвам се.

— Надявам се — отговарям. — Мисля, че да. Мисля, че сега ще е добре. Мисля, че ще бъде щастлива.

— Радвам се — казва Кармел. — Но ти ще бъдеш ли добре?

Тя слага ръка на коляното ми и го стиска през чаршафите. Кимам. Ще бъда добре.

— Ами ордена? — питам Гидиън. — Джестин донесе метал със себе си, за да изковат още една кама. Казаха ли ти?

— Намекнаха ми — кима Гидиън. — Тя винаги е била умно момиче.

— Още една кама? — казва Томас. — Могат ли да направят такова нещо?

— Не съм сигурен. Явно мислят, че могат.

— И какво — изстенва Кармел, звучи изтощена. — Това значи ли, че сега ще трябва да преборим целия орден? Не че имам против, но — сериозно?

— Ако искаха да ме видят мъртъв, вече имаха идеалната възможност за това — казвам. — На практика бях умрял на оня под. Можеха просто да ме оставят. Да ми откажат медицинска помощ.

Поглеждам Гидиън и той кима в съгласие.

— Не мисля, че трябва да се тревожа за тях. Те ще си имат собствена кама. И собствен инструмент — добавям горчиво. — Ще ми се махнат от главата.

— Те получиха, каквото искаха — съгласява се Гидиън. — А и, изглежда, изчезнаха някъде. Само ние сме тук. Орденът замина в момента, когато Джестин се оправи достатъчно, за да я преместят.

Забелязвам, че Гидиън говори за ордена, все едно никога не е бил член. Това е добре. Той се обляга в стола и сключва пръсти на гърдите си.

— Изглежда, Тезеус, пътят ти е чист.

Усмихвам се и си спомням последните моменти с Анна. Помня как ме целуна и как усещах усмивката, едва сдържана в бузите й. Помня как устните й бяха толкова невероятно топли.

До леглото ми стоят и ме гледат Кармел и Томас, който има белег на врата си. Може би отнякъде ме гледа и баща ми. Може би го прави, докато по главата му скача една досадна черна котка. Усмивката ми се разтяга. Пътят ми е чист.

Кралица на кошмара дължи много на моята редакторка, Мелиса Фрейн. Що се отнася до редактори, тя е истинският бос. Така че благодаря ти, Мел, за верния поглед и за това, че ме подкрепяш супер много. Благодаря и на агентката ми, Адриан Ранта, която продължава да ме води през морето на издателствата и да ми казва кое как. Благодаря на Сет Лърнър и художника Некро за още една удивителна корица. И благодаря на целия екип на „Tor Teen“, че направиха всичките неща, от които зависи една книга да стане книга.

Също така светът се нуждае от читатели и благодаря на всички тях и на всички критици, учители, библиотекари и блогъри, които продължават да разпространяват любовта към книгите.

Поздрави на родителите ми, особено на баща ми този път, който никога не се съмнява и вдига продажбите в места като Майнът, Северна Дакота. Благодаря ти, татко!

И накрая обичайните заподозрени: Райън Вандер Вентер, Миси Голдсмит, Сюзън Мъри и Дилан Зорб за късмет.

[Sgian-]Dubh — (от келтски) малка едностранно заострена кама, част от традиционното шотландско облекло, обичайно затъквана в дебел чорап. — Б.пр.

Британско месечно списание, посветено на аномалии и паранормални явления. — Б.пр.

„Окото на Лондон“ — популярното име на виенското колело близо до брега на реката. — Б.пр.

От bang (анг.) — гърмя. Заради тенденцията им да пукат и да се разцепват, докато се пържат. Също така жаргонна дума за мъжки полов орган. — Б. пр.

Публична демонстрация на чувства. (от анг.) PDA — public display of affection. — Б.пр.

(от анг.) Female robots — женски андроиди, популярни от филма „Остин Пауърс“. Също (съвременен жаргон) хладнокръвни, емоционално недостъпни жени. — Б.пр.

Дребни пухкави бозайници, които живеят в северните части на Европа и са известни със склонността си да се самоубиват, като скачат от ръба на някоя скала (вероятно вменена им от холивудските сценаристи). — Б.пр.