Алма Катсу - Глад

Лицето ѝ беше яркочервено и лъскаво, а устните ѝ — свити в инатлива гримаса. Но още по-важното беше, че не носеше никакви дърва.

— Кажи ми какво видя, Елита — нареди той и пристъпи към нея. — Хайде! Не ме лъжи.

Не искаше да я изплаши. Но Елита се обърна и хукна обратно в горичката като подплашена сърна. Понечи да се втурне след нея, но се удържа. Един голям мъж не бива да гони дете в гората — особено след онова, което бяха открили тази вечер.

Той закрачи към фургона си, твърдо решен да открие онази бутилка уиски. Знаеше какво го чака през нощта: посещение от Лидия. След случката с момчето и другата с Тамсен, Стентън вече не се съмняваше в това. Горката Лидия щеше да се яви в сънищата му, мокрите ѝ дрехи щяха да бъдат залепнали по синкавото ѝ тяло и тя щеше да го умолява да я спаси. „Имам нужда от теб, Чарлс“ — никога не му го беше казвала приживе, но той го прочиташе в очите ѝ всеки път, когато му се явяваше насън. Как беше възможно да я е познавал толкова добре, но да не беше разбрал ужасната истина?

„Помогни ми, Лидия — помисли си той и се върна при огнището си, над което се виеше дим на тънка струйка. — Помогни ми този път да видя чудовищата навреме.“

Скъпа тоя Марджи,

Най-сетне стигнахме до Форт Ларами, дълбоко в сърцето на индианските територии. След като бях преживявал единствено със съдържанието на торбите върху седлото си в продължение на цели шест седмици, това събитие ме развълнува повече, отколкото си бях представял — както с обещанието за бръснене и гореща баня в истинска вана, така и заради възможността на това място да ме очаква писмо от теб.

Може би ще се зарадваш да научиш, че прекарах цялата първа седмица след отпътуването от Индипендънс в съмнения дали току-що не съм направил най-голямата грешка в живота си. След като бях чакал четирийсет и две години да се оженя, нима наистина доброволно щях да замина далеч от жената, с която бях решил да прекарам остатъка от живота си? Но след като първоначалният шок отмина, аз съзнателно се заех да опозная членовете на групата, която се присъедини към кервана недалеч от Индипендънс. Новодошлите — общо шест семейства, някои от които са доста заможни (поне ако се съди по покъщнината, с която са натоварени фургоните им, домашните прислужници и дори слуховете за богатство в сребърни и златни монети) — пристигнаха от Спрингфийлд, Илинойс. Освен това към нас се присъединиха и няколко самостоятелни мъже, решени да потърсят щастието си на запад.

Най-влиятелният член на новата група несъмнено е Джордж Донър. Той оглавява цялата фамилия Донър, която се състои както от собственото му семейство, така и от това на по-младия му брат Джейкъб. Изглеждат просто устроени хора, но явно са по-проницателни и съобразителни, отколкото си дават вид, защото се твърди, че са притежавали значителни имоти в Илинойс. По-големият от братята Донър обича да цитира пасажи от Библията, но често погрешно. Питам се дали е достатъчно способен, за да бъде водач, но от друга страна, всички му имат доверие — точно защото умее да не влиза в конфликт с никого. Най-забележителното у него, освен размерите му (масивни), е неговата съпруга Тамсен. Повечето от мъжете вече са влюбени в нея; при все това, аз забелязах известна острота, която граничи с жестокост. Виждал съм я да се кара на прислужниците така, че да ги докара до сълзи, и да се държи студено с чуждите деца. Отбягва компанията на жени, които не са красиви като нея, и освен това се твърди, че се занимава с вещерство — но последното най-вероятно е слух, породен от завист.

Следващият поред е Джеймс Рийд, собственик на голямо предприятие за мебели в Спрингфийлд. Във физическо отношение той е пълната противоположност на Джордж Донър: нисък и слаб мъж, с тясно, изпито лице. Често усуква носната си кърпа в ръцете си, когато е притеснен, заради което не мога да не се сетя за лейди Макбет, когато го видя („Излизай, проклето петно!“). Но колкото и да е опак и гневлив, той изглежда като пример за уважаван гражданин — и никога не пропуска възможност сам да изтъкне този факт. Жена му е по-възрастна от него — вдовица с многобройни деца от починалия си съпруг. Пътниците от Спрингфийлд твърдят, че този брак е бил истинско спасение за Маргарет Рийд, която е кльощава, болнава и — честно казано — прилича повече на майка на Рийд, отколкото на негова съпруга. Групата на семейство Рийд наподобява същински пътуващ цирк — с три големи фургона, натоварени с луксозни мебели (производство на неговото предприятие, предполагам) и всякакви удобства. С тях пътуват домашни прислужници, включително и млада жена, която се занимава единствено с готвене и пране на дрехите им, и дори понита за забавление на децата.