Шеридан Фану - Кармила

— Същия човек! — възкликна генералът. Приближи се до него с явно удоволствие. — Скъпи ми бароне, колко съм щастлив да ви видя, не се надявах да ви срещна толкова скоро! — Генералът даде знак на баща ми, който през това време се беше завърнал.

Старият приятел на семейството ми доведе мечтателния господин, когото той наричаше «баронът», да се запознае с баща ми. Представи го формално и те веднага влязоха в сериозен разговор. Странникът извади свитък хартия от джоба си и я разгърна върху износената от времето каменна повърхност на един гроб до тях. Той имаше кутийка с моливи, взе един и започна да чертае линии от точка до точка върху хартията. Всички поглеждаха често от нея към постройката и аз направих заключението, че това бе план на параклиса. Той подкрепи, онова което мога да нарека негова лекция, с прочетени епизодични откъси от някаква мръсна малка книжка, чиито жълти листи бяха много гъсто изписани.

Заедно се насочиха към страничното крило срещу мястото, на което бях застанала. Разговаряха в движение, после започнаха да измерват разстоянията с крачки и накрая всички се събраха пред една част от страничната стена, която започнаха да разглеждат с големи подробности, смъквайки бръшляна, който се увиваше около нея. Изстъргаха мазилката с върховете на своите бастуни, драскаха и почукваха тук и там. Накрая установиха съществуването на широка мраморна плоча с релефно изрязани букви върху нея. Със съдействието и на дърваря, който вече се беше върнал, бяха разкрили един надпис на паметник с издълбан герб. Нямаше съмнение, че са тези на отдавна изгубения паметник на Миркала — графиня Карнщайн. Старият генерал, въпреки че не беше отдаден на настроение за молитви, вдигна в няма благодарност ръцете и очите си към небето. Чух го да казва: утре пълномощникът ще бъде тук и инквизицията ще бъде проведена съгласно закона! После се обърна към стария човек със златни очила, когото аз вече описах. Сърдечно стисна двете му ръце и каза:

— Бароне, как да ви благодаря? Как да ви благодарим всички ние? Вие ще отървете тази област от една напаст, която измъчваше нейните жители повече от век. Ужасният враг, слава Богу, е проследен.

Баща ми отведе странника настрана и генералът ги последва. Знаех, че ги е отвел, за да не слушам какво говорят и че им разказваше моя случай, защото ги видях често да поглеждат бързо към мен. Когато свършиха, баща ми дойде при мен, целуна ме много пъти и ме отведе от параклиса. Каза:

«Време е да се връщаме, но преди да се приберем вкъщи, ние трябва да включим добрия свещеник към нашата група. Той живее недалеч от тук и трябва да го убедим да ни придружи до замъка».

Намерихме го и аз вече много изморена, бях доволна, когато най-после стигнахме у дома. Но моето задоволство се превърна в тревога щом открих, че там нямаше вести от Кармила. За сцената, която се разигра в порутения параклис не ми беше дадено никакво обяснение, беше ясно, че това е една тайна, която баща ми реши да пази засега от мен. Зловещото отсъствие на Кармила направи спомена от сцената по-ужасен за мен. Разпорежданията за тази нощ бяха особени. Две прислужници и госпожата трябваше да бдят в стаята ми, а свещеникът и баща ми да бодърстват в съседната гардеробна. През онази нощ свещеникът изпълни някои тържествени ритуали, смисъла на които аз единствено свързвах с необичайните предпазни мерки, взети за моята сигурност по време на сън. Разбрах всичко много ясно няколко дни по-късно. Изчезването на Кармила бе последвано от прекъсването на моите нощни страдания.

Вие сте чували, без съмнение, за страшното суеверие, което преобладава в Горна и Долна Щирия, в Моравия, Силезия, в Турска Сърбия, в Полша, дори в Русия, суеверието — така трябва да го наречем, за вампира. От моя страна, аз не бях чувала теория, която да обясни видяното и преживяното от мен, освен онази предоставена от древното и добре освидетелствувано поверие в областта.

На другия ден, официалните процедури станаха в параклиса на фамилията Карнщайн. Гробът на графиня Миркала беше отворен. И генералът, и баща ми разпознаха своята коварна и красива гостенка, по разкритото й вече за поглед лице. Чертите му, въпреки че цели сто и петдесет години бяха изминали от нейното погребение, бяха украсени от топлината на живот. Очите й бяха отворени и никаква мъртвешка миризма не излизаше от ковчега. Двамата медици, единият присъстващ официално, а другият от страна на водещия следствието, установиха изумителния факт, че имаше слабо, но забележимо дишане и съответствуваща дейност на сърцето. Крайниците бяха съвършено гъвкави, плътта еластична, а оловния ковчег беше напълнен с кръв, в който на дълбочина от седем инча лежеше потопено тялото. Там бяха всички общоприети признаци и доказателства за вампиризъм. Тялото, в съответствие с древната практика, беше вдигнато и един остър кол прободе сърцето на вампира, който издаде пронизителен вик в момента, вик еднакъв с онзи, издаден от жив човек при последната му агония. Тогава главата беше отсечена и потоци кръв рукнаха от прерязания врат.