Шеридан Фану - Кармила

Младата дама, поставяйки отново маската си, се присъедини към моята възпитаница, убеждавайки ме да се завърнем в парковете, където концертът щеше да започне отново. Направихме така и се разходихме по терасата, която лежи под прозорците на замъка.

Миларка ни стана много близка и ни забавляваше с живи описания и истории за повечето видни хора, които виждахме на терасата. Аз я харесвах все повече и повече след всяка изминала минута. Нейните клюки, без да бъдат злонамерени, бяха крайно развлекателни за мен, отдавна бях извън висшето общество. Помислих си колко би оживила понякога самотните вечери у дома.

Този бал не приключи докато утринното слънце не достигна хоризонта. Великият херцог обичаше да танцува дотогава, така че преданите нему хора не можеха да си заминат или да помислят за сън. Тъкмо бяхме преминали през един препълнен салон, когато моята възпитаница ме попита къде е Миларка. Аз мислех, че тя е била от нейната страна, а тя мислела, че е до мен. Бяхме я загубили. Всички мои усилия да я намеря бяха напразни. Страхувах се да не се е изгубила в огромните паркове. Тогава вече напълно осъзнавах безразсъдството, че бях приел да закрилям една млада дама, знаейки само името й. Обвързан с обещания, без да зная нищо за наложилите го причини, аз дори не бих могъл да направя проучвания, казвайки само това, че изчезналото младо момиче е дъщерята на графинята, която си е заминала преди няколко часа.

Разсъмна се. Беше съвсем светло когато се отказах от моето търсене. Едва около два часа на другия ден, ние научихме нещо за моята изчезнала гостенка. Един прислужник почука на вратата на племенницата ми, за да каже, че е бил упорито молен от една млада дама, която изглеждала силно разстроена, да разбере къде тя би могла да открие генерала барон Шпилсдорф и неговата дъщеря, под чиято опека е била оставена от майка си. Не би могло да има съмнение, че нашата млада приятелка се бе намерила. Боже, как ми се иска да я бяхме загубили! Тя разказа на моето нещастно дете една история, обяснявайки, че не могла да ни открие дълго време. Каза, че било много късно когато отишла в спалнята на домакина отчаяна, че не може да ни намери и заспала дълбок сън, който макар и дълъг, не бил достатъчен, за да възвърне силите й след умората от бала.

Този ден Миларка дойде при нас, у дома. Бях много щастлив, че съм намерил такава очарователна компаньонка за моето скъпо момиче.

Но скоро, се появиха някои неприятности. На първо място, Миларка се оплакваше от силна отпадналост — слабост, която останала след нейното последно заболяване — и тя никога не излизаше от стаята си преди късен следобед. Втората неприятност бе разкрита случайно. Независимо, че момичето винаги заключваше вратата си отвътре и никога не докосваше ключа преди да допусне прислужницата да й помогне за тоалета, понякога тя несъмнено отсъстваше от стаята си много рано сутрин, или по-късно през деня, преди да пожелае да се разбере, че тя се движи. Бе многократно виждана от прозорците на замъка на развиделяване да върви в източна посока, с вид на човек в транс. Това ме убеди, че тя вървеше в съня си. Но тази хипотеза не разреши загадката. Как преминаваше от къщата, без да отключи врата или прозорец? При всичките тези мои безпокойства се появи и една загриженост от далеч по-сериозно естество. Моето мило дете започна да посърва и губи здравето си и то по толкова загадъчен и дори ужасен начин, че аз бях съвършено изплашен. В началото тя бе спохождана от ужасяващи сънища, след това, както и се струваше, от един призрак, приличащ понякога на Миларка, понякога на звяр, вървящ в подножието на леглото й. По-късно се появиха усещания. Едното, не неприятно, но много особено, тя оприличаваше на движението на леден поток срещу гърдите й. По-късно тя почувства как нещо като чифт огромни игли я пробождат малко под гърлото с много остра болка. Няколко нощи след това последва постепенно и конвулсивно чувство за задушаване, после дойде безсъзнанието.

Аз можех да чувам ясно всяка дума, която добрият стар генерал казваше, защото каретата се движеше леко върху късата трева. Приближавахме се към обезлюденото село, в което не бе горяло огнище и не бе излизал пушек от повече от половин век. Може да се досетите колко особено се почувствах като чух същите симптоми, изживяни от нещастното момиче. Може също да предположите какво изпитах, когато го чух подробно да описва навици и загадъчни особености, които бяха, фактически, тези на нашата красива гостенка Кармила!