Шеридан Фану - Кармила

— Може ли да посочите къде се е издигал? — попита генералът нетърпеливо.

Горският секач поклати глава и се усмихна.

— Нито един жив човек не може да ви каже това сега — каза той, — освен това казват, че тялото било преместено, но и за това никой не е сигурен.

Времето напредваше и като каза всичко това, той пусна брадвата си и замина, оставяйки ни да чуем остатъка от странната история на генерала.

— Състоянието на моето възлюблено дете — продължи той — започна бързо да се влошава. Лекарят, който я прегледа не можа да изкаже и най-малко мнение за заболяването й. Той видя тревогата ми и предложи консултация. Повиках един по-опитен лекар от Грац.

Изминаха няколко дни преди той да пристигне. Беше добър, набожен и учен човек. След като видяха моята възпитаница заедно, лекарите се оттеглиха в библиотеката, за да се съвещават и обсъдят. Аз, от съседната стая, където очаквах тяхното заключение, чух как гласовете на двамата господа се повишиха в нещо по-остро от една строго философска дискусия. Почуках на вратата и влязох. Сварих старият лекар от Грац да поддържа теорията си. Неговият съперник я оспорваше с нескрита подигравателност, придружена с избухвания в смях.

Тази непристойна проява утихна и свадата приключи при моето влизане.

— Господине — каза първият мой лекар, — моя учен събрат изглежда мисли, че вие искате заклинател, а не доктор.

— Извинете ме — каза старият лекар от Грац с недоволство, — аз ще изкажа моето собствено мнение за случая по мой начин някой друг път. Съжалявам, че не мога да бъда от полза, господин генерал, с моето умение и наука. Преди да замина ще си позволя само да ви предложа нещо.

Той изглеждаше замислен, седна на масата и започна да пише. Дълбоко разочарован, аз се поклоних и когато се обърнах, другият доктор посочи през рамото си към своя колега и с едно помръдване на раменете многозначително докосна челото си.

Тази консултация тогава ме остави точно където бях. Разходих се в парка, но не можех да се разсея. Докторът от Грац, след десет или петнадесет минути, ме застигна. Той се извини, че ме е проследил, но каза, че не можел да се оттегли със спокойна съвест, без да каже още няколко думи. Той ми каза, че не би могъл да сбърка, нито една нормална болест не проявявала такива симптоми и че смъртта била вече много близо. Оставали, вероятно, още ден или два живот. Ако фаталният пристъп бил веднага спрян, с много грижи и умение нейните сили можело вероятно да се възвърнат. Но сега всичко било достигнало границите на безвъзвратното. Още един пристъп щял да загаси и последната искрица живот. Аз го попитах какво е естеството на пристъпа.

— Отразил съм всичко в тази бележка, която оставям във ваши ръце, при ясното условие да извикате най-близкото духовно лице и да отворите писмото в негово присъствие. Ако свещеника не дойде, тогава наистина можете да го прочетете — каза докторът.

Той ме попита, преди да се оттегли, дали бих желал да видя един човек напълно запознат с тези неща. Това щяло да ме интересува най-много след като прочета писмото му и сериозно настоя да го поканя. След това си замина.

Свещеникът отсъстваше и аз сам прочетох писмото. В друго време или при друг случай, то би могло да ме накара да се разсмея. Но към какво ли не знахарство не прибягват хората като последен шанс, когато всички обичайни средства не са помогнали и живота на любимо същество е на косъм? Нищо не би могло да бъде по-абсурдно от писмото на учения мъж. То бе достатъчно чудовищно, за да го изпратя в лудница. Той казваше, че пациента страда от посещения на вампир! Убожданията, които племенницата ми описа, че усетила близо до гърлото си, били, както твърдеше той, от ухапването на онези два дълги, остри и тънки зъба, които всеизвестно е са характерни за вампирите. Не би могло да има съмнения, добавяше той, че добре изразеното присъствие на малкия морав белег, е доказателство за ухапване от демона, както и всеки описан от болната симптом, съвпадал точно с онези, които били отразени при всички случаи на подобни посещения.

Тъй като бях изцяло скептичен към съществуването на подобни чудесии като вампирите, свръхестествената теория на добрия доктор, представляваше по мое мнение само още един пример за познание и начетеност, по особен начин свързан с някаква халюцинация. Бях толкова нещастен и вместо да не правя нищо, аз въпреки това действувах съгласно инструкциите от писмото.

Притаих се в тъмната гардеробна, свързана със стаята на клетата ми племенница, гореше свещ и наблюдавах от там, докато тя дълбоко заспа. Стоях до вратата, взирах се през малкия процеп с оставена върху масата до мен сабя, както изискваше указанието.