Стефани Майер - Зазоряване

Но най-значителната част от тази приливна вълна на щастие бе най-сигурният факт от всички: бях с Едуард. Завинаги.

Не че бих искала изминалите няколко седмици да се повторят, но трябваше да призная, че те ме накараха да оценя това, което имам повече от всякога.

Къщурката беше мястото на идеално спокойствие изпод сребристо — синята нощ. Отнесохме Неси в леглото й и я завихме. Тя се усмихна в съня си.

Махнах подаръкът на Аро от шията си и го запратих с лекота в ъгъла на стаята. Можеше да си играе с него, ако иска — на нея й харесваха лъскави неща.

Едуард и се отправихме бавно към стаята си, люлеейки ръце.

— Нощ за празнуване — прошепна той и сложи ръката си под брадичката ми, за да вдигне устните ми към своите.

— Почакай — поколебах се аз, отдръпвайки се назад.

Той ме погледна объркано. По принцип не се отдръпвах. Добре де, не само по принцип. Изобщо.

— Искам да опитам нещо — обясних му аз, като се усмихнах леко на озадаченото му изражение.

Сложих ръцете си от двете страни на лицето му и затворих очи в концентрацията си.

Не се бях справила добре с това, когато Зафрина се бе опитала да ме научи преди, но сега познавах по-добре щита си. Разбирах частта, която се бореше да се откъсне от мен, автоматичният инстинкт да запазя преди всичко друго себе си.

Все още не бе толкова лесно, колкото да покривам и други хора освен себе си. Усетих еластичната обвивка отново, когато щитът ми се забори да ме защити. Трябваше да се напрегна, за да го премахна напълно от себе си — отне ми цялата концентрация.

— Бела! — прошепна шокирано Едуард.

Знаех си, че тогава е проработило, така че се концентрирах дори още повече, извличайки специфични спомени, които бях запазила за този момент, оставяйки ги да изпълнят главата ми, и надявам се, неговата също.

Някои от спомените не бяха ясни — мъгляви човешки емоции, видени през слаби очи и чути през слаби уши: първият път, когато бях видяла лицето му… начинът, по който се чувствах, докато ме държеше на ливадата… звукът на гласа му в мрака при отслабващото ми съзнание, след като ме бе спасил от Джеймс… лицето му под балдахин от цветя, докато чакаше, за да се оженим… всеки скъпоценен момент на острова… студените му ръце, които докосваха бебето ни през стомаха ми…

И острите спомени, идеално запомнени: лицето му, когато отворих очи за новият ми живот към безкрайната зора на безсмъртието… онази първа целувка… онази първа нощ…

Устните му, внезапно пламенни срещу моите, нарушиха концентрацията ми.

С ахване изгубих хватката си над щита, който държах надалеч от себе си. Отново щракна като опънат ластик, защитавайки отново мислите ми.

— О-па, изгубих го — въздъхнах аз.

— Чух те — прошепна той. — Как? Как го направи?

— Идея на Зафрина. Упражнявахме я няколко пъти.

Той бе зашеметен. Премигна два пъти, след което поклати глава.

— Сега знаеш — казах леко аз и свих рамене. — Никой не те е обичал толкова, колкото те обичам аз.

— Почти си права. — Той се усмихна, очите му все още бяха по-разширени от обичайното. — Знам само едно изключение.

— Лъжец.

Той започна отново да ме целува, но после спря рязко.

— Можеш ли да го направиш отново?

Направих гримаса.

— Доста е трудно.

Той чакаше с нетърпеливо изражение.

— Няма да смогна, ако продължаваш да ме разсейваш — предупредих го аз.

— Ще бъда добър — обеща той.

Стиснах устни и присвих очи. Тогава се усмихнах.

Сложих ръцете си върху лицето му отново, вдигнах щита от мислите си и започнах оттам, където бях последно — с кристално ясният спомен от първата нощ на новият ми живот… като се концентрирах върху детайлите.

Засмях се задъхано, когато настойчивата му целувка прекъсна отново опита ми.

— По дяволите — изръмжа той, целувайки жадно ръба на ключицата ми.

— Имаме достатъчно време, за да поработим върху това — напомних му аз.

— Завинаги, и завинаги, и завинаги… — прошепна той.

— Звучи ми напълно достатъчно.

След което продължихме блажено в тази малка, но съвършена част от нашата вечност.

© 2008 Стефани Майер

© 2009 Моника Колчевска, превод от английски

© 2009 Любители, превод от английски

Stephenie Meyer

Breaking Dawn, 2008

Превод от английски: Грета Иванова, Иванина Хлебарова, Камелия Проданова, Натали Димитрова, Моника Колчевска, Симона Ватева, Тереза, Яна Кисьова

Редакция: Зорница Иванова, Ирина Пенева, i_m_i, maskara, Xesiona, 2009

Свалено от «Моята библиотека» http://www.chitanka.info/lib/text/11243