Стефани Майер: Зазоряване

Тя въздъхна.

— Изплюй камъчето, Бела.

— Как можа да ми го причиниш, Алис?

— Беше необходимо.

— Необходимо! — избухнах аз. — Напълно ме убеди, че всички ще умрем! Бях развалина в продължение на седмици.

— Можеше и да съм се подвела — каза тя спокойно. — И в този случай трябваше да бъдеш подготвена да спасиш Неси.

Инстинктивно придърпах Неси — заспала в скута ми — по-близо в прегръдката ми.

— Но знаеше и че има и други начини — обвиних я аз. — Знаеше, че има надежда. Някога хрумна ли ти, че можеш да ми довериш всичко? Знам, че Едуард трябваше да си мисли, че сме в задънена улица, заради Аро, но можеше поне на мен да ми кажеш.

Тя ме погледна замислено за момент.

— Не мисля — каза тя. — Не си толкова добра актриса.

— Това е било заради актьорските ми умения?

— Намали децибелите, Бела. Имаш ли си на идея колко сложно бе всичко това за подготвяне? Не можех дори да бъда сигурна, че някой като Нахуел съществуваше — знаех само, че ще трябва да търся нещо, което не мога да видя! Представи си да търсиш сляпо петно — не е най-лесното нещо, което съм правила. Освен това трябваше да пратим обратно ключовите свидетели, сякаш не бързахме достатъчно. А и едновременно с това да бъда нащрек в случай, че решиш да ми подметнеш още инструкции. Някога ще трябва да ми кажеш какво точно има в Рио. А и преди всичко това, трябваше да внимавам за всеки трик, който Волтури можеха да измислят и да ви дам няколко следи, за да бъдете готови за стратегията им, а имах само няколко часа да проследя възможностите. Най-вече, трябваше да се уверя, че всички сте убедени, че съм ви зарязала, защото Аро трябваше да бъде сигурен, че нямате скрит коз или никога нямаше да се получи така, както стана. И ако си мислите, че не се чувствах като предателка…

— Добре, добре! — прекъснах я аз. — Съжалявам! Знам, че и на теб ти е било трудно. Просто… ами, липсваше ни ужасно много, Алис. Повече не ми го причинявай.

Развълнуваният смях на Алис изпълни стаята и ние всички се усмихнахме, щом чухме отново тази музика.

— И ти ми липсваше, Бела. Така че, прости ми, и се опитай да бъдеш доволна от факта, че си супер-героят на деня.

Сега останалите се засмяха и аз скрих засрамено лице в косата на Неси.

Едуард се върна към анализирането на всяка промяна на намерения и контрол, които се бяха случили днес на поляната, обявявайки, че именно моят щит е накарал Волтури да избягат с опашка между краката. Начинът, по който всички ме гледаха, ме смущаваше. Дори Едуард. Сякаш бях пораснала с един метър през деня. Опитах се да не обръщам внимание на впечатлените погледи, като задържах очите си най-вече върху спящото лице на Неси и непроменената физиономия на Джейкъб. Щях винаги да си остана просто Бела за него и това бе облекчение.

Най-трудният поглед за игнориране бе и най-странният.

Не бе така, сякаш този получовек, полувампир Нахуел е свикнал да ме гледа по определен начин. Доколкото знаех, всеки ден се справях с върволица от атакуващи вампири и днешната сцена в сечището не бе нищо необичайно за мен. Но момчето не свали погледа си от мен. Или може би просто гледаше Неси. Това също ме смущаваше.

Вероятно не пропускаше факта, че Неси е единствената женска от неговият вид, която не му е полусестра.

Не мисля, че тази идея бе хрумнала на Джейкъб все още. Отчасти се надявах това да не се случи скоро. Бях се наситила на битки за доста време напред.

Накрая на останалите им свършиха въпросите към Едуард и дискусията прерасна в по-дребни разговори.

Чувствах се странно уморена. Не ми се спеше, разбира се, но сякаш денят бе прекалено дълъг. Исках малко спокойствие и нормалност. Исках Неси да е в собственото си легло — исках стените на собственият ми малък дом около мен.

Погледнах към Едуард и почувствах за момента, сякаш аз мога да прочета мислите му. Можех да видя, че се чувства точно по същият начин. Готов за малко спокойствие.

— Да занесем ли Неси…

— Това вероятно е добра идея — съгласи се той бързо. — Сигурен съм, че не е спала спокойно миналата нощ, с цялото онова хъркане.

Той се ухили на Джейкъб.

Джейкъб извъртя очи, след което се прозя.

— Отдавна не съм спал в легло. Обзалагам се, че баща ми ще се зарадва, ако се върна под неговият покрив.

Докоснах бузата му.

— Благодаря ти, Джейкъб.

— Винаги съм насреща, Бела. Но ти вече знаеш това.

Той стана, протегна се, целуна Неси по главата, след което целуна и моята. Накрая той удари Едуард по рамото.