Ф. Уилсън - Проклятието

телефонния секретар. Разнесе се гласът на баща му.

– Само искам да ти напомня за тениса утре. Не забравяй да дойдеш към десет

сутринта. Турнирът започва по обед.

Очертаваха се неприятни събота и неделя.

3.

С треперещи ръце Колабати затвори телефона. Обаждането на Джек рискуваше да

развали всичко. Не искаше да я прекъсват, когато се изправеше пред Кузум. Трябваше да

събере цялата си смелост, защото твърдо бе решила да изтръгне истината от брат си.

Беше й необходимо време да се съсредоточи. Той беше голям лицемер и Колабати

трябваше да бъде предпазлива и хитра като него, за да го хване натясно.

Беше избрала дори облекло с максимално въздействие. Не играеше добре тенис,

но намираше спортните дрехи за удобни. Сложила си бе бяла риза без ръкави и шорти.

Разбира се, носеше и огърлицата, която се виждаше през разкопчаната риза. По-

голямата част от тялото й беше разголена - още едно оръжие срещу Кузум.

Вратата на асансьора се отвори и напрежението, насъбрано в нея, откакто видя

брат си да слиза от таксито, се превърна в стегнат твърд възел в стомаха й.

О, Кузум! Защо трябваше да стане така? Защо не можеш да се откажеш?

Ключът се превъртя и Колабати се помъчи да запази ледено спокойствие.

Той отвори вратата, видя я и се усмихна.

– Бати!

Приближи се до нея и протегна ръце, но сетне промени решението си. Само я

погали с пръст по лицето. Тя се опита да не се отвърне от допира му.

– С всеки изминат ден ставаш все по-красива - отбеляза той на бенгалски.

– Къде беше цяла нощ, Кузум?

Той се вцепени.

– Излязох. Молих се. Защо питаш?

– Разтревожих се. След всичко, което се случи...

– Не се страхувай за мен - сковано се усмихна той.

– И все пак се притеснявам.

– Недей.

Тревогата му видимо нарастваше.

– Нали ти казах, че има едно място, където чета Бхагавадгита на спокойствие. Не

виждам причина да прекъсвам заниманията си, само защото ти си тук.

– Не очаквам подобно нещо. Имам си собствен живот, ти - също.

Тя мина покрай него и тръгна към вратата.

– Ще отида да се поразходя.

– С тези дрехи?

Кузум я огледа от главата до петите.

– Краката ти са голи, а блузата ти - разкопчана.

– Това е Америка.

4

– Но ти не си американка! Ти си индийка! При това брахмин ! Забранявам ти да

излизаш така!

Чудесно! Той се ядосваше.

– Не можеш да ми забраниш, Кузум - усмихна се Колабати. - Вече не можеш да ми

заповядваш какво да облека, какво да ям и как да разсъждавам. Аз съм независима.

Вземам решенията си сама, както направих снощи.

– Какво си направила снощи?

– Вечерях с Джек.

Тя го погледна изпитателно, за да види реакцията му. Отначало брат й изглеждаше

озадачен, а Колабати не очакваше това.

– Кой Джек?

После очите му се разшириха.

– Да не искаш да кажеш...

– Да. Джек Майстора. Длъжница съм му. Не мислиш ли така?

– С американец...

– Притесняваш се за кармата ми ли? Е, скъпи братко, кармата ми вече е омърсена -

както и твоята - поради причини, които и на двамата са ни добре известни. Освен това -

добави тя, като подръпна огърлицата си, - какво означава кармата за човек, който носи

това?

– Кармата може да се пречисти - тихо рече Кузум. - Аз се опитвам да пречистя

своята.

Откровеността на тези думи я порази. Стана й мъчно за него. Да, той наистина се

опитваше да промени живота си. Но с какви средства го правеше? Кузум не се

колебаеше да прибягва до крайности.

Изведнъж й хрумна, че може би това е моментът да го хване натясно, но... мигът

отлетя. По-добре да го остави да се ядосва. Но държеше да разбере къде ще бъде

брат й довечера. Нямаше намерение да го изпуска от поглед.

– Какви са плановете ти за довечера, братко? Пак ли ще се молиш?

– Разбира се. Но не до късно. В осем трябва да бъда на прием в Британската

мисия.

– Звучи интригуващо. Може ли да дойда с теб?

Кузум се засмя.

– Би било чудесно. Сигурен съм, че всички ще се зарадват, като те видят.

– Добре.

Това беше отлична възможност да го държи под око. Но първо трябваше да го

вбеси.

– Но се чудя с какви дрехи да отида.

– Ще се облечеш като индийка.

– В сари? - изсмя се в лицето му тя. - Сигурно се шегуваш.

– Настоявам! Инак не искам да ме виждат с теб.

– Чудесно. Тогава ще взема Джек.

Лицето му потъмня от гняв.

– Забранявам ти!

Колабати се приближи до него. Сега беше моментът. Вгледа се решително в очите