Ф. Уилсън - Проклятието

смелостта я напуска. Приближи се препъвайки се до леглото и седна. Беше й толкова

лесно да понася болката от изчезването на Грейс в присъствието на други - да се

преструва, че е спокойна и да се владее. Но останеше ли сама, рухваше.

О, Грейс! Къде си? И докога ще мога да живея без теб?

14.

На Джек не му се вървеше из града и затова взе такси. Шофьорът направи няколко

опита да го заговори, но резките недружелюбни отговори от задната седалка го

накараха да си затвори устата. Джек не си спомняше да е бил толкова потиснат - дори

след смъртта на майка си. Трябваше да поговори с някого, но не и с шофьора на таксито.

Накара го да спре пред един магазин близо до апартамента му. “Ник’с Нук” беше

неугледно място с вечно мръсни прозорци. Част от праха проникваше през стъклата и се

посипваше по стоката. Самият Ник също се нуждаеше от почистване, но хлебните му

изделия бяха пресни.

Джек избра един снежен кейк и провери срока на годността.

– При Ейб ли ще ходиш? - попита Ник.

Имаше три гуши - всичките брадясали.

– Да.

– Поздрави го от мен.

– Добре.

Джек тръгна по Амстердам Авеню, после сви надолу, към спортния магазин.

Знаеше, че там ще намери Ейб - довереният му приятел, откакто бе станал Джек

Майстора. Заради него се премести в този квартал. Ейб беше абсолютен песимист.

Колкото и мрачни да изглеждаха нещата, перспективите му бяха още по-черни. Можеше

да накара дори давещ се човек да се почувства щастлив.

Джек погледна през витрината. Петдесетгодишният мъж беше сам, седеше на

високо столче зад тезгяха и четеше книга с меки корици.

Магазинът беше малък за количеството стока, което съдържаше. От тавана висяха

велосипеди, а стените бяха отрупани с ракети за тенис и баскетболни кошове. Тесни

пътечки се виеха между пейки, хокейни врати, водолазни костюми, футболни топки и

безброй други неща. Инвентаризацията беше ежегоден кошмар.

– Няма ли клиенти? - попита Джек.

Ейб надникна над очилата с формата на полумесец.

– Никакви. И съм убеден, че твоето пристигане няма да промени положението.

– Напротив. Не съм дошъл с празни ръце. Пък и имам пари.

– Да не си взел... Снежен кейк! Дай го тук.

Макар да беше огромен, Ейб Гросман се движеше бързо, когато поискаше.

Тежеше сто килограма и беше висок метър седемдесет и осем. Посивялата му коса беше

оредяла на темето. Винаги носеше едни и същи дрехи - черен панталон, бяла риза с

къси ръкави и лъскава черна вратовръзка. Облеклото му беше нещо като каталог на

храната, която бе ял през деня. Заобиколи тезгяха и Джек различи по ризата му остатъци

от яйце, горчица и нещо като сос от спагети.

– Наистина знаеш как да измъчваш хората - рече той, като отчупи парче от кейка и

отхапа един голям залък. - Нали знаеш, че съм на диета.

По вратовръзката му се посипа пудра захар.

– Да. Забелязах.

– Специална собствена диета. Никакви въглехидрати, само снежен кейк. Всичко

друго - в малки количества. Но снежен кейк - колкото искам.

Той отхапа още и продължи да дъвче. Снежният кейк го влудяваше.

Джек се опита да се усмихне, но не успя. Ейб спря за миг.

– Какво те измъчва?

– Днес видях Джиа.

– Е, и?

– Всичко свърши. Наистина.

– Не ти ли беше ясно?

– Знаех, но не исках да повярвам.

Джек насила зададе въпроса, на който не беше сигурен дали желае да получи

отговор.

– Луд ли съм, Ейб? Има ли ми нещо, че искам да живея по този начин?

Без да отмества поглед от Джек, Ейб остави кейка и направи нерешителен опит да

избърше ризата си, но само размаза захарта по вратовръзката си.

Джек сви рамене. Подобни риторични въпроси нямаше да му върнат Джиа. Той я

бе прогонил. Реши да направи покупката си и да се прибере вкъщи.

– Трябва ми нещо.

– Какво?

– Бич. С олово и кожа.

Ейб кимна.

– Три килограма ще ти свърши ли работа?

– Разбира се.

Ейб отвори входната врата и окачи табелка с надпис “Ще се върна след няколко

минути”. Мина покрай Джек и го поведе към мазето в задната част на магазина. Запали

лампата и двамата заслизаха по изтърканото каменно стълбище. Докато вървяха, светна

неонов надпис:

ХУБАВИ ОРЪЖИЯ

ПРАВОТО ДА СИ КУПИТЕ ОРЪЖИЕ

Е ПРАВОТО ДА БЪДЕТЕ СВОБОДНИ

Джек често питаше защо надписът е там, където никой не го вижда и Ейб

неизменно отговаряше, че всеки добър магазин за оръжие трябва да има такъв надпис.

– Като се замисля - каза Ейб, - мнението на Джиа, в края на краищата, няма да има