Ф. Уилсън - Проклятието

Предният трюм беше на негово разположение.

Той се наведе и се пъхна в отвора. Отново погледна към пода на трюма. Не

забеляза и следа от ракшаси и започна да слиза с асансьора. Все едно се спускаше в ада.

Шумът отдолу се усили. Джек долови някакво вълнение и настървеност в гърлените

звуци, които издаваха ракшасите. Церемонията там явно достигаше кулминацията си. И

след като свършеше, чудовищата вероятно щяха да започнат да се връщат в този трюм.

Джек искаше да постави бомбите и да се махне оттам, преди да пристигнат. Но ако

дойдеха, докато беше там... Той протегна ръка назад и отвори клапаните на

цилиндрите. Чу се кратко слабо изсъскване, докато въглеродния окис изтласка напред

напалма, и после всичко утихна. Джек закачи три бомби на колана си и зачака.

Платформата спря. Той слезе и се огледа. Подът приличаше на сметище. Нямаше да

е трудно да скрие останалите бомби сред боклуците. Искаше огънят да се разпространи

към другия трюм и да заклещи ракшасите между експлозиите на предната част на

кораба и на кърмата.

Сподави кашлицата си. Вонята тук беше невъобразима. Опита се да диша през

устата, но смрадта полепна по езика му. Защо тук миришеше толкова силно? Погледна

надолу, преди да продължи и видя, че подът е осеян със счупените черупки на безброй

яйца от ракшаси. Тук-там имаше кости, кичури коса и остатъци от дрехи. В краката му

лежеше нещо като неизлюпено яйце. Той го бутна с върха на маратонката си и видя

празните очни ябълки на човешки череп.

Отвратен, Джек се огледа. Не беше сам.

Помещението беше пълно с недоразвити ракшаси, повечето от които бяха легнали

на пода и спяха. Чудовището, което се намираше най-близо до него, беше будно и

спокойно огризваше човешко ребро. Джек не бе забелязал ракшасите, докато слизаше,

защото бяха съвсем малки...

...Внучетата на Кузум...

Стъпвайки внимателно, той стигна до отсрещния ъгъл. Там зареди една бомба и я

бутна под купчина кости и парчета от черупки. Движейки се колкото може по-бързо и

предпазливо, Джек се добра до средната стена на трюма. Изведнъж чу писък и

почувства пронизваща болка в левия прасец. Обърна се рязко и погледна надолу. Нещо

го хапеше - беше се забило в крака му като пиявица. Дръпна го, но болката се усили.

Стисна зъби и го откъсна от себе си.

В ръката си държеше пищящ и гърчещ се ракшаса, дълъг около двайсет и пет

сантиметра. Сигурно го бе ритнал или случайно го беше настъпил. Крачолът на

панталона му беше скъсан и напоен с кръв от раната. Ракшасът риташе и размахваше

дългите си нокти, а малките му жълти очи го гледаха с изгарящ гняв. В устата си

държеше окървавената плът, която бе отхапал от крака на Джек. Пред очите му

дребното чудовище налапа месото и го глътна, а после изпищя и понечи да захапе

пръста му.

Задушаващ се от погнуса, Джек хвърли съществото надалеч от себе си. То падна

сред боклуците и спящите си братя.

Ала те вече не спяха. Писъците на бебето ракшаса ги бяха събудили. Като преливна

вълна чудовищата започнаха да шумолят около Джек.

За няколко минути той се озова сред море от недоразвити ракшаси. Не го виждаха,

но тревожните крясъци на бебето ги бяха предупредили, че сред тях има натрапник.

Ракшасите започнаха да се движат в кръг и да търсят. Тръгнаха натам, откъдето бяха

чули звуците - към Джек. Бяха стотина. Рано или късно щяха да се блъснат в него.

Втората бомба беше в ръката му. Джек я зареди бързо и я търкулна към стената на

трюма с надеждата, че шумът ще отвлече вниманието им и ще му даде време да

приготви огнепръскачката.

Не се получи. Един от по-малките ракшаси се спъна в крака му и изпищя, после го

захапа. Останалите чуха крясъка и се понесоха към Джек като вълна от мръсна вода.

Нахвърлиха се върху него, а острите им зъби се впиха в бедрата, гърба, хълбоците и

ръцете му, като дърпаха и късаха плътта му. Той се препъна, загуби равновесие и докато

падаше, видя един голям ракшаса, който вероятно привлечен от виковете на малките,

влезе в трюма и хукна към него.

Джек падаше!

Стигнеше ли до земята, чудовищата щяха да го разкъсат за секунди. Борейки се с

паниката, той се извърна и сграбчи горелката. Докато се свличаше на колене, Джек я

насочи встрани, напипа задната дръжка и натисна спусъка.

Сякаш целият свят избухна, когато около него се издигна стена от жълт пламък.

Джек завъртя горелката наляво и надясно, като пръскаше напалма в кръг. Беше