Паоло Бачигалупи - Водосрез

— Не ме карай да те застрелям, Анхел!

Сериозна беше.

— Нека тогава да поговорим.

— Няма за какво да си приказваме.

— И… какво тогава? Ще ме зарежеш ли? — попита Анхела. — Сериозно ли?

— Ще оставя телефона ти на няколко мили оттук. Така ще можеш да се обадиш за помощ.

— Няма да ми дойде никаква помощ, ако не разполагам с тези документи.

— Тогава ела с мен — помоли го Луси. — Ще ги отнесем заедно обратно във Финикс. Градът ще се погрижи за теб.

Анхела не можа да сдържи смеха си при тези думи.

— Сега кой си измисля хубави историйки? Нали знаеш какви гадости съм им причинил?

— Аз имам ли право на мнение? — попита сухо Мария.

Луси не отговори.

— Според мен вече сме минали тази фаза — отвърна Анхела. Напълно се беше съсредоточил върху журната и пистолета. Втренчен беше в дивия ѝ поглед. В настоятелността на вярата ѝ.

Реши, че във Финикс хората полудяват. Понякога градът ги превръщаше в толкова лоши дяволи, че едва се разпознаваше човешкото в тях. А друг път ги правеше на същински светци.

„Просто такъв ми бил късметът — да се натъкна на последната проклета светица в целия проклет Финикс!“

Буквално чуваше как онзи sicario му се надсмива.

Живей, както искаш да умреш, и умри, както си живял, нали така, mijo? Вадиш си хляба, като режеш водата на хората, и в един момент везните ще ти изравнят дълга.

Симетрия. Чиста симетрия.

Все някой трябва да кърви до смърт, за да има какво да пият другите. Проста работа. И сега беше негов ред.

За малко може би беше успял да се самоизмами. Седеше си на хладно в „Сайпръс 1“, режеше водата на другите хора, наслаждаваше се на климатика и водопадите и му беше лесно да си представи, че единствената значима игра е тази, която играе той самият.

— Нищо лично — додаде Луси. — Наистина те харесвам, Анхел.

— Ами да, знам! — той ѝ се усмихна леко и сви рамене. — Ние сме просто малки колелца в голямата машина. Схващам идеята. Понякога просто трябва да се въртим, понеже така е построена системата.

И си беше вярно. Той откри, че не може да го приеме вътрешно. Наистина бяха само въртящи се колелца. И той, и калитата, и Карвър Сити, и Кейтрин Кейс, и всичките различни части и детайли.

Понякога откриваш начин да се намесиш за кратко в работата на уреда, може би дори да се въртиш синхронно с някого — както бяха сторили те с Луси. Друг път просто не можеш да намериш къде ти е мястото. А понякога се оказваш най-важната част на машината.

Друг път пък се случва да си излишна част.

Анхела се зачуди дали и Саймън Ю не се е чувствал по същия начин, когато гвардията пристигна и отряза водния запас на Карвър Сити.

Той бавно отпусна ръце.

— Ами давай тогава — въздъхна. — Щом това се каниш да направиш, давай, направи го.

Луси стрелна с поглед мотора си. Анхела измъкна оръжието си. Тя бързо завъртя пистолета си.

— Недей!

Той се ухили сковано:

— Все още нищо не съм направил.

— Хвърли го.

— Стига, де, Луси. Ти не си убиец. Не искаш да си оцапаш ръцете с кръв. Ти си светица. Аз съм Дяволът, нали не си забравила?

— Ще те гръмна, ако се опиташ да ме спреш.

— Просто те моля да ме изслушаш.

— Няма за какво повече да си говорим.

— Мислех си, че ти си онази, която изцяло разчита на думите.

За миг тя го зяпна уплашено и на ръба на паниката, после започна да се усмихва.

— Няма да ме застреляш.

— О, ще те гръмна, ако не ме слушаш — изръмжа Анхела.

Тя само се ухили по-широко:

— Не, няма — и преметна крак през мотора.

— Не го прави! — извика той. — Не ме карай да стрелям по теб!

— Няма да го направиш — повтори Луси. — Твърде много ме харесваш, за да ме застреляш. Освен това си ми длъжник, нали не си забравил?

— Не ти дължа чак толкова.

— Пусни ме да си тръгна — каза тя меко. — Просто ме пусни да си ида.

Анхела не откъсваше очи от нея, докато тя включваше мотора. Помисли си за изкуплението и дълговете, спомни си как Луси коленичи над него и го връща от прага на смъртта. Чудеше се колко ли са издръжливи обещанията. Всички лъжи, които хората си разправяха, и всички обещания, които любовниците си даваха…

— Моля те — повтори, — наистина те моля!

— Съжалявам, Анхел. Твърде много хора се нуждаят от тези права. Не мога просто да им обърна гръб.

— А, по дяволите! — той свали пистолета си. — Ами тогава се махай оттук. Върви да ставаш светица!

Прибра оръжието в кобура и се извърна.

Зад него електрическият мотор потегли, хрущейки по прахоляка. Анхела откри, че се вслушва с надежда Луси да промени мнението си и да се върне да го вземе, но знаеше, че няма да го направи.