Бранимир Сыбев - Човекът, който обичаше Стивън Кинг

Инспекторът започна да чете разнообразни материали за играта, а те не бяха никак малко. Започна да посещава Го-клубове, където намери нови приятели, а покрай това се научи да играе Го на сравнително добро ниво. Така играта се превърна и в негово хоби, един приятен и смислен начин за прекарване на свободното време. Паралелно с това се опитваше да вникне в методите на убиеца, да го разбере как мисли, да предугади действията му.

За улеснение наричаха убиеца „Арлекина“ — прякор, който му бе прикачен от Брайън Деметър, патоанатома. Докторът бе направил аналогия с черно-белите дрехи на арлекините и двата неизменни пула в устата на жертвата. Джон стана от бюрото и отиде до прозореца с намерението да погледне небето. Това се оказа трудна задача — за смога в Лос Анджелис вече се носеха градски легенди. Инспекторът допи изстиналото си кафе, запали поредната цигара и примирено зачака. Нищо друго не му оставаше.

Всъщност истинското име на Арлекина беше Алекс Мандевил, роден в края на ноември преди трийсет и три години. Останал кръгъл сирак едва осемгодишен, той живя по сиропиталища и интернати докато завърши гимназия. Благодарение на интелекта си и с малко държавна помощ Алекс бе приет в университет, където започна да учи математика. В последната година от следването си Алекс, подобно на Боби Фишер, неочаквано се отказа от математиката и реши да се занимава с шах. Напредна значително в класическата игра, но така и не успя да постигне желания професионализъм. Впоследствие се хвана да работи като докер на пристанището, хамалин на почасова работа, общ работник по строежите. Тогава се разви физически и иначе хилавото му тяло се наля с мускули. Алекс четеше много книги и продължаваше да играе шах, мечтаейки да стане гросмайстор. Докато внезапно не откри играта Го.

Разхождайки се една сутрин в парка, Алекс случайно попадна на двама японци, играещи Го. Оказаха се любезни, поканиха го да седне и му обясниха основните правила. Алекс не разбра как денят неусетно се изтъркаля, прекаран в партии Го. Бъдещият сериен убиец, подобно на Ласкер 1, прехвърли интереса си от шаха към Го. Той се отърва от комплектите си за шах, изхвърли старите ръководства и си купи един великолепен комплект за Го — дъска и купички с пулове. Снабди се и с книги за Го и вече имаше една чудесна малка библиотека, посветена на древната игра. Алекс постепенно ставаше все по-добър играч и все по-малко хора се съгласяваха да играят с него, защото той не приемаше загубата. В редките случаи, когато губеше, той се разгневяваше и разбъркваше пуловете по дъската — нещо немислимо за един истински Го играч, който умее да се контролира душевно и да владее емоциите си. Алекс си бе въобразил, че е свръх играч и силното му желание за победа отблъскваше партньорите му, докато един ден вече нямаше кой да играе с него.

Нуждата от Го изгаряше Мандевил като огън. Накрая той не издържа и за пръв път отвлече човек — някакъв вмирисан клошар. Алекс го примами с бутилка уиски, покани го вкъщи и го накара да играят Го. Пияницата не разбра нищо от играта, постоянно мигаше на парцали и правеше точно обратното на това, което търпеливо му обясняваше неговият учител — вземаше пулове и от двете купички, слагаше ги в квадратите, а не на пресечните точки, местеше ги по дъската, сякаш бяха пешки. После алкохолът го хвана и главата му клюмна, падна и събори на земята дъската и пуловете. Мандевил не издържа повече, вбеси се максимално, грабна един нож от кухнята и надупчи скитника над трийсет пъти. После се опомни задъхан насред хола, стискащ ножа в ръце, а наоколо всичко бе в кръв. Алекс натъпка тялото в чувал за боклук и го изхвърли в контейнер на няколко преки от къщата. После изчисти целия хол до блясък, изми си ръцете и ножа и седна във фотьойла да се опомни. Беше убил човек, но това не събуди в него чувство за вина, напротив — бе преоткрил новата си страст. Реши да комбинира играта на Го с убийства на партньорите си. Така сливаше в едно двете си най-големи страсти и изпитваше чувство на върховно блаженство.

Алекс Мандевил обезшуми стените на мазето си и конструира вътре специален стол с ремъци, заварен за пода. После от заложна къща си закупи пистолет за двеста долара — сто за пистолета и сто рушвет на продавача: не го е чувал, не го е виждал. От някакви млади нахакани негри се сдоби със заглушител за петдесет долара и започна да прилага мечтите си на практика. Издебваше бъдещите си партньори в тъмните улички, зашеметяваше ги със здравия си юмрук и ги отнасяше с колата вкъщи. Завързваше ги за стола, изчакваше ги да дойдат в съзнание и им обясняваше правилата на играта. Винаги печелеше. Винаги. После застрелваше жертвите, напъхваше ги в чували за боклук и ги изхвърляше в различни контейнери из града. Пуловете, които слагаше в устата им, представляваха своеобразна символика — така Алекс искаше да покаже, че ако не в този, поне в задгробния живот партньорите му може би щяха да се научат да играят Го. Полицията беше безсилна, не можеха да му хванат дирите, колкото и да разследваха. Така той се чувстваше недосегаем — като бог.