Урсула Ле Гуин - Грънчарското колело на рая

Той знаеше, мислеше си Ор, след като отпи продължително и бавно глътка бира, че спря да вали. Но не отиде да види, когато му казах. Може да го е било страх. Това ще да е. Изплашил се е от цялата тази работа и иска да разбере повече, преди да ми каже какво всъщност мисли за нея. Е, не мога да го коря. Щеше да е странно, ако не се бе изплашил.

Но се питам какво ли ще прави, когато свикне с мисълта… Питам се как ще спре сънищата ми, как ще ми попречи да променям нещата. Трябва да престана; това е повече от достатъчно, повече от достатъчно…

Поклати глава и обърна гръб на ярките, обрасли с живот възвишения.

През 1973 г. юридическата кантора Формън, Есербек, Гудхю и Рути представляваше многоетажен паркинг, но сега бе преустроена, така че да се настанят хора в нея. Много от по-старите сгради в центъра на Портланд имаха такъв произход. В един момент по-голямата част от центъра на града се състоеше от места за паркиране на автомобили — равнини асфалт, осеяни с кабинки за плащане на такса или паркингови апарати, но броят на жителите растеше, а заедно с тях растяха и те. Нещо повече — сградите с автоматични асансьори бяха измислени в Портланд много отдавна; и преди личният автомобил да се самообеси на собствените си тръби за изгорели газове, паркингите с рампи се извисиха до петнайсет и двайсет етажа. Не всички бяха разрушени след осемдесетте години, за да се отвори място за многоетажните административни и жилищни сгради, някои бяха преустроени. Тази например, Югоизточен Бърнсайд № 209, все още миришеше на призрачни остатъчни газове. Бетонните й подове бяха на петна от екскрементите на безброй двигатели, отпечатъците от гумите на динозаврите оставаха вкаменени в праха по кънтящите халета. Всички подове бяха странно килнати — наклонът се дължеше на спираловидната конструкция; в кантората на Формън, Есербек, Гудхю и Рути човек никога не беше убеден, че стои съвсем изправен.

Г-ца Лилейч седеше зад параван от рафтове с книги и папки, който полуотделяше полукабинета й от полукабинета на г-н Пърл и се изживяваше като Черна вдовица 8 8 Черна вдовица — вид отровен американски паяк. — Б.пр. .

И така тя беше там — отровна; твърда, лъскава и опасна; чакаше, чакаше.

И ето я жертвата.

Родена за жертва. Коса като на момиченце, кестенява и тънка, къса руса брада; мека, бяла като рибешки корем кожа; кротка, мека, заекваща. Мамка му! Да бе стъпила върху й дори, нямаше да изхрущи.

— Ами аз, аз смятам, че в някакъв смисъл става въпрос за нарушаване правото на личен живот — казваше той. — Искам да кажа намеса в личния живот. Но не съм сигурен. Затова търся съвет.

— Добре. Почвайте — рече г-ца Лилейч.

Клиентът не можеше да продума. Заекващото му гърло беше пресъхнало.

— Подложени сте на доброволно лечение — рече г-ца Лилейч, правейки справка с бележката, която й беше изпратил предварително г-н Есербек, — заради нарушаване на Федералното законодателство, свързано с контрола върху получаването на лекарствени средства от аптечните автомати.

— Да. Ако се съглася на психиатрично лечение — няма да бъда съден.

— До това се свеждат нещата, да — каза адвокатката сухо. Оставаше с впечатлението, че мъжът и да не е слабоумен, но във всеки случай е отблъскващо глуповат. Тя се покашля.

Той се покашля. Подражаваше като маймуна.

Постепенно, с много връщания назад и допълнения, той обясни, че бил подложен на лечение, което се състояло от внушени по хипнотичен път сънища. Смятал, че психиатърът може би нарушава правата му на личен живот по смисъла на Новата федерална конституция от 1984 г. като му внушава да сънува определени сънища.

— Добре. Нещо подобно стана миналата година в Аризона — рече г-ца Лилейч. — Мъж, подложен на ДТЛ, се опита да съди лекаря си за това, че му насадил хомосексуални наклонности. Разбира се, психиатърът прилагал стандартни методи за привикване, а тъжителят всъщност бил страхотно потиснат хомо; преди делото въобще да стигне до съда го арестували, защото се опитал, посред бял ден насред Феникс парк, да чука дванайсетгодишно момче. Озова се за принудително лечение в Тегачапи. Така. Опитвам се да кажа, че трябва да внимавате, когато твърдите подобни неща. Повечето психиатри, към които държавните служби отправят пациенти, са предпазливи хора, почтени практиканти. Е, ако можете да дадете пример, някакво събитие, което да послужи като действително доказателство — добре; но голите подозрения няма да помогнат. Дори биха могли да ви наложат принудителна терапия, т.е. да се озовете в Психиатричната клиника в Линтън или в затвора.