Иван Ефремов - Часът на Бика

— Например случаят със Зирда, чиито мъртви развалини са обрасли с черни макове, нали? — попита Пуна, източвайки се в целия си дребничък ръст.

— Или други, открити по-късно планети — добави учителят, — където има всичко необходимо за живот: дълбок свод на могъща атмосфера, прозрачно море и чисти реки, топло светило. Но ветровете разнасят мъртви пясъци и техният шум заедно с шума на морето или бурята са единствените звуци, нарушаващи безмълвието на огромните пустини. Едва опитал мощта на атома и Космоса, мислещият живот, обзет от дива заблуда, е убил в себе си всичко живо.

— Но нали ние вече сме ги заселили?

— О, да! Но какво значение има това за онези, чиито следи са станали на прах преди милиони години, без да запазят нищо, за да можем да разберем как и защо са унищожили себе си и целия живот на своята планета!

По пътеката между масичките се плъзна Айода — мълчаливо момиче, по общото мнение на класа приличащо на древните момичета от Южна Азия, които носели в прическите или на коланите си остри като бръснач ками и смело ги използували, за да защитят честта си.

— Аз скоро четох за мъртвите цивилизации на нашата Галактика — каза тя с ниския си глас, — не убитите, не самоунищожилите се, а именно мъртвите. Ако се е запазило наследството от техните мисли и дела, това понякога може да представлява опасна отрова, способна да погуби едно още незряло общество, което сляпо възприема мнимата мъдрост. А друг път — скъпоценен опит от милиони години борба за освобождаване от оковите на природата. Изследването на загиналите цивилизации е не по-малко опасно от разчистването на древните оръжейни складове, които от време на време се срещат на нашата планета. Аз бих искала да посветя живота си на такива изследвания — тихо добави момичето.

— Ние като че ли се отклоняваме от онова, от което започна Ларк — каза учителят.

— Пуна зададе неправилно въпроса — надигна се едно набито чернокосо момче. То погледна другарите си, повечето от които бяха вдигнали ръце и едва не подскачаха от нетърпение.

— Трябва ли да смятаме, че започналото развитие на обществото е задължително: или преминаване към висшата, комунистическата форма, или всеобща гибел? И нищо друго? — продължи той.

— Формулировката ти не е вярна, Кими — възрази учителят. — Процесът на общественото развитие не бива да се сравнява с двете блюда на везните. Сред познатите ни из Пръстена цивилизации са известни случаи на бързо и леко преминаване към висшето, комунистическото общество. Ние току-що говорихме за самоунищожаването на един разединен свят, достигнал до големи научни и технически познания. Имало е периоди на продължителни смутове, на убийствени войни, които връщали човечеството на някои планети назад, към мизерията и подивяването. Започвал нов възход, нова война — и така няколко пъти, докато производителните сили на планетата не се изтощавали и не деградирали технически. Потомците трябвало да преодоляват с векове тази деградация въпреки безграничното могъщество на висшата обществена форма и помощта на разума на Великия пръстен.

— Но нали и тук идването на тази форма на комунистическото общество е било неизбежно?

— Разбира се!

— Тогава аз неправилно съм поставил въпроса — каза, след като помисли малко, Кими. — Известни ли са случаи, когато човечеството на някоя друга планета е достигало високо равнище на науката, техниката и производителните сили, но не е ставало комунистическо и не е загивало от страшните сили на преждевременното познание? Много ли са тези изключения от общия закон на развитието, които той, щом е общ, трябва да има?

Учителят се позамисли, свел очи към полупрозрачния зелен пулт на катедрата, под която през време на лекцията светваха нужните сведения и цифрови данни.

Удивителната история на планетата Торманс беше сензация в паметта на по-старото поколение. Естествено, знаеха я и неговите млади ученици. Много книги, филми, песни и поеми беше породила епопеята на звездолета «Тъмен пламък». Тринайсетте й герои са увековечени в скулптурна група от сияещ червеникав камък на малкото плато Реват, на същото място, откъдето потеглил звездолетът.

Аудиторията чакаше смълчана. Учениците от горните класове бяха достатъчно тренирани в издръжливостта и самообладанието. Без култивирането на тези необходими качества човек не можеше нито да изпълни Херкулесовите подвизи, нито дори да пристъпи към тях.

— Планетата Торманс ли имахте предвид? — каза най-сетне учителят.