Али Конди - Подборът

— Изглеждаш добре. — Момичето, което ще разбере, че той ще му бъде Партньор, ще бъде приятно впечатлено.

— Добре? — повдигна въпросително вежди той. — Само толкова?

— Ксандър — обади се уж укорително майка му, която седеше до него, но беше ясно, че и тя се смее.

— А ти изглеждаш невероятно — обърна се Ксандър към мен и усетих, че се изчервявам, макар да го познавах през целия си живот. Чувствах се красива в тази дреха: яркозелена, свободно падаща до земята. Необичайната мекота на коприната, допираща се до кожата ми, ме караше да се чувствам лека и грациозна.

Майка ми и баща ми до мен въздъхнаха тежко едновременно, когато сградата на Общината се появи пред очите ни, издигащи се в бяло и синьо, специално осветена от светлини, които показваха, че там ще се проведе празненство. Все още не виждах мраморното стълбище, но знаех, че то ще бъде лъскаво и бляскаво. През целия си живот бях чакала да настъпи точно този момент, в който ще мина по чистите мраморни стъпала и ще вляза през вратите на Градската община, която бях виждала от разстояние, но никога досега не бях приближавала толкова.

Прииска ми се да отворя пудриерата и да погледна в огледалото, за да съм сигурна, че изглеждам възможно най-добре. Но не исках и да изглеждам прекалено суетна, затова само хвърлих бегъл поглед на отражението си в блестящата повърхност. Заобленият капак на пудриерата изкривяваше малко чертите ми, но все пак си бях аз. Зелени очи. Меднокестенява коса, която изглеждаше по-златиста, отколкото е в действителност. Прав малък нос. Брадичка с намек за трапчинка, също както при дядо ми. Всичките отличителни външни белези, които ме правят Касия Мария Рейес, точно седемнайсетгодишна.

Завъртях пудриерата в ръцете си, гледайки колко съвършено си пасват двете й страни. Времето на моя Подбор наближаваше и бях сигурна, че той ще бъде идеален — началото вече беше поставено. Аз бях тук точно в тази вечер. Тъй като рожденият ми ден е на петнайсето число — датата, на която всеки месец се провеждаше Подборът, тайно се бях надявала моята церемония да съвпадне с истинския ми рожден ден, но знаех, че може и да не стане така. Могат да те призоват за Подбора по всяко време, след като навършиш седемнайсет години. Когато известието пристигна в дома ни преди две седмици и в него пишеше, че Подборът ми ще съвпадне с рождения ми ден, почти чух как двете парчета на моя живот се затварят и се напасват едно с друго — като капака на пудриерата, както бях мечтала от толкова дълго време.

Защото макар да не бях чакала дори и един цял ден за моята церемония, в известен смисъл се бях готвила за нея през целия си живот.

— Касия — обърна се майка ми към мен с усмивка. Примигнах и се изправих, леко замаяна. Родителите ми също станаха, готови да слязат от влака. Ксандър се надигна до нас и придърпа надолу (тъканите на сакото си. Чух го как си поема дълбоко дъх и се усмихнах на себе си. Може би все пак беше поне малко притеснен.

— Ето ни тук — каза ми той. Усмивката му беше толкова мила и красива; радвах се, че бяхме извикани в един и същи месец. Споделяхме много неща през детството си и ми се струваше логично да споделим и края на този период от живота си.

Усмихнах му се в отговор и му отправих най-доброто пожелание, което се употребява в Обществото.

— Пожелавам ти най-добри резултати.

— Да ти се връща, Касия — каза той.

Щом слязохме от влака и се запътихме към Общината, родителите ми вървяха от двете ми страни с ръце върху раменете ми. Бях обгърната от любовта им, както винаги е било.

Тази вечер бяхме само тримата. Брат ми, Брам, не можеше да присъства на церемонията, защото беше прекалено млад — нямаше навършени седемнайсет години. Първото Тържество, което посещаваш, винаги е твоето собствено. Аз, от своя страна, ще мога да присъствам на неговото, защото съм по-голямата сестра. Усмихнах се и се запитах какво ли ще бъде Тържеството на Брам. След седем години ще разбера.

Но това е моята нощ.

Лесно беше да се познае кои ще бъдат подбрани тази вечер; не само бяхме по-млади от останалите, но освен това се носехме наоколо с красиви рокли и шити по поръчка костюми, докато родителите ни и другите ни роднини бяха облечени в делничните си униформи, фон, на които ние просто разцъфтявахме. Служителите на Общината ни се усмихваха с гордост, а сърцето ми щеше да се пръсне, докато влизахме в ротондата. Освен Ксандър, който ми помаха за довиждане и пресече залата, за да отиде от другата страна, където беше мястото му, видях и едно друго момиче, което познавах, Лея. Беше избрала яркочервена рокля. Подхождаше й, защото Лея беше красива и цветът беше в хармония с целия й външен вид, но си личеше, че е притеснена; непрекъснато докосваше своя артефакт — червена гривна със скъпоценни камъни. Изненадах се, че виждам Лея тук. Бих я подбрала за Самотница.