Томас Бренън - Доктор Стъклен

Толкова много за вършене. Толкова много възможни посоки и взаимовръзки.

Лангтън щракна лампите в кабинета си и заслиза по стълбите. Тогава чу името си, спря и погледна нагоре. По стъпалата подире му слизаше Пърсел, а лешовете на редингота му се развяваха.

— Исках да поговорим — началникът подмина инспектора и пое към кабинета си. Спря, когато си даде сметка, че Лангтън не го следва. — Какво има, човече?

— Сър, не съм се спрял цялата нощ, не съм спал, трябва да отида до вкъщи, най-малкото за да се приведа в приличен вид. Кажете ми сега, какво мога да направя за вас?

Лицето на Пърсел поаленя.

— На ваше място бих преосмислил тона си, инспекторе .

Лангтън пое дълбоко дъх и овладя нетърпението си.

— Сър, много сме заети и…

— Твърде заети, за да държите в течение мен и майор Фелоус, така ли? — сряза го Пърсел. — Трупове падат наляво и надясно, обезобразени тела изплуват, граждани биват убивани в собствените си домове, а вие не ме информирате. Не става така, Лангтън. Какво имате да ми кажете?

— Разследването напредва, сър — Лангтън отстъпи встрани, за да пропусне хора по коридора. — Бихте желали да ви резюмирам резултатите ли?

— На стълбището? Едва ли. Не, ще идете да ги съобщите на майор Фелоус. Той е на Свода, надзирава подготовката по посрещането.

— Сър, аз…

— Към Свода, Лангтън. Няма да допусна Фелоус да ме обвинява — по-точно, да обвинява нас — че не му сътрудничим.

Лангтън преглътна отговора си. Тъкмо щеше да провери как напредва търсенето на Дърам из тунелите. Леко се поклони на Пърсел и заслиза по стълбите. Покрай отдела на Форбс Патерсън забави леко крачка, мислейки какво ли е открил колегата му из личните вещи на Мичман Джейк. Но можеше и да почака — щеше да попита Патерсън за това, когато отидеха да разпитват Джейк отново.

Вън Лангтън засенчи очи с длан срещу светлината. След нощния мрак в Уейвъртрий и Едж Хил, след часовете, прекарани в килиите и в кабинета, яркият ден беше направо болезнен. Инспекторът остана неподвижен на най-горното стъпало пред управлението, примигвайки, докато свикне със светлината. А после се гмурна в потока пешеходци, рукнал по Виктория Стрийт надолу към Пиър Хед.

Градът сякаш гореше от патриотичен плам в навечерието на кралското посещение. Много от магазините и офисите по Дейл Стрийт бяха украсени с вимпели в червено, бяло и синьо. Юнион Джак висеше от всички прозорци, общински служители, качени на високи стълби, окачаха ярки гирлянди между стълбовете на уличното осветление. Лангтън се зачуди какво ли от тази украса ще успее да види кралицата от каретата си, докато си проправя път през тълпите, които щяха да задръстят улиците. Вероятно много малко. Но навярно жителите на града приветстваха със същия, ако не и по-голям, жар самия Свод, а не толкова монарха. Сводът обещаваше свобода.

Лангтън зави по Уотър Стрийт към Пиър Хед и пред очите му се разкри самият Свод, надвиснал като някакъв колос, като въплътен в стомана образ от някой древногръцки ми г. Мостът се стесняваше в перспектива, докато към хоризонта се превръщаше в тънка ивица светлина някъде над Ирландия. Всяка друга конструкция пред него приличаше на джудже, дори гигантските вентилационни шахти на новия тунел под Мърси. Хората пък не бяха нищо повече от точици, не значителни петънца върху камъка и стоманата.

— Ей! Гледай къде ходиш!

При извиканото предупреждение инспекторът се закона на място и се върна обратно на тротоара. Вдигна ръка, за да поиска извинение от коларя, който насмалко не го беше прегазил. От двете страни на Лангтън пешеходци чакаха да пресекат Странд, те попоглеждаха към инспектора, сякаш беше някакъв окъснял пияница.

Пиян съм от умора, помисли си Лангтън. Ръката му напипа шишенцето с бензедринови таблетки в джоба. Още не.

Когато подмина будката за тютюн край железопътните релси, инспекторът си спомни за мъжа, който го беше проследил вън от лагера. Или поне така се беше сторило на Лангтън. В момента онази гонитба изглеждаше на инспектора като игра на въображението. Може би зловещата атмосфера на всички тези убийства беше започнала да му действа. Не трябваше да губи здравия си разум, без значение по какви странни пътеки щяха да го поведат дѐлваджиите.

Още при първата бариера на входа на Свода на Пиър Хед охраната спря инспектора. Помолиха го да почака. Само на стотина метра оттам той виждаше лагера, но кралицата при гостуването си нямаше да го види — екипи от работници на Свода бяха заети с издигането на висока дъсчена ограда по цялата дължина на Пиър Хед, за да скрият бедняшкия квартал. Кордон от полицаи пазеше работниците, защото жителите на лагера непрекъснато им пречеха и спореха с тях, заради енергичното им желание бързо-бързо да ги затворят зад високите дъски.