Патрик Тили - Облачен воин

Брикман, който си беше избрал кариерата на планерист още като петгодишен, беше уверен, че ще издържи този тест — както беше издържал и другите — блестящо.

Това не означаваше, че Брикман постигаше успеха с лекота. Съвсем не. С изключение на вродената си способност да лети той съвсем не беше най-умният нито най-силният кадет от курса — но несъмнено беше най-будният. Интелектуалните му и физически постижения в учебните дисциплини и състезанията бяха резултат на безкрайни часове упорита работа и неотслабваща концентрация — пълно отдаване на изпълняваната задача.

Истинският талант на Брикман лежеше в максимализирането на неговия потенциал; изстискване на всичко от неговите природни дадености, които включваха високо тяло с прави крайници, красиво честно лице и приятни, очарователни маниери, добре използвани за прикриване на мозък, работещ точно и безстрастно като силициев микрочип.

Макар че кадетите от ескадрила „Орел традиционно смятаха себе си за елита на Академията (през последните двадесет години ескадрилата неизменно беше шампион в спортните състезания), тя фигурираше на трето място в организационните списъци. В резултат на това Брикман трябваше да чака четири дни преди да получи разрешение да отиде на десето ниво за финалния тест.

На петия ден дългоочакваният момент най-после дойде. Със заповеди за изпълнение на полета в ръка Брикман, Авъри и осем други кадети, които съставяха първото отделение за А-полет, се представиха в офиса на завеждащия ниво и се качиха с асансьора на пето ниво. Оттам взеха конвейер до втори контролно-пропускателен пункт на шесто ниво, след това влязоха в друг асансьор за изкачване под повърхността: десето ниво.

Брикман за първи път се качваше над пето ниво. Преди да постъпи в Академията целият му живот беше преминал на четворката: нива от едно до четири.

Районът на първо ниво се намираше на хиляда и петстотин фута под повърхността. Всяко ниво беше сто и петдесет фута по-нагоре, разделено на десет пода или галерии. По такъв начин, броено от дъното, едно–8 беше осми под на първо ниво, а десет–10 платформата на пода за достъп — строго охранявана площ между Федерацията и повърхността. От съображения за сигурност само ограничен брой подразделения преминаваха целия път до десето ниво. По-голяма част от базите на Федерацията бяха разположени между нива едно и четири, свързани едно с друго посредством вътрешнощатска совалка.

Когато слезе от асансьора на десет–10, Брикман изпита странно чувство. На пръв поглед разликата между пода на платформата за достъп от тези под нея беше малка, но Брикман «почувства» надземната повърхност. Макар че в тази точка тя беше спокойна, на около петдесет фута над главата му, той регистрира едно почти осезаемо присъствие.

Брикман докладва на надземния летателен контрол и разбра, че ще лети първи. Един от вездесъщите летателни оценители застана до него, докато двама медици прикрепваха сензори към тялото му и проверяваха връзките към рекордера за данни. След това Брикман облече синия летателен костюм и пъхна кабела през специалния капак на джоба.

В стаята за регистриране друг летателен инспектор му даде карта, координатите на курса и последните метеорологични данни.

— Имате петнадесет минути за подготовка.

Обзет от нарастващо вълнение, Брикман се усмихна притеснено, което можеше да му коства ценни точки, отдаде енергично чест и отиде на един от навигационните пултове да си изясни курса. Свърши за по-малко от десет минути и използва останалото време да провери три, дори четири пъти изчисленията си. Другите кадети от неговото отделение и останалите от ескадрилата през следващите два дни щяха да го следват по шестте алтернативни курса на площадките на интервали от четвърт час.

От стаята за определяне на курса го пратиха на северозападната платформа — една от четирите, които лежаха под прав ъгъл една спрямо друга под формата на гигантски малтийски кръст. Там той намери скайхока, спрян с нос, насочен към огромните, облицовани с олово врати. Делта крилото беше покрито със синя метална тъкан, в която бяха вградени хиляди слънчеви елементи. Брикман направи обичайните предстартови проверки, после си сложи шлема с черното забрало, затегна ремъците, включи микрофона към УКВ-станцията и сензорния кабел към бордовия предавател. От този момент до излизането му от кабината на планера данните от прикрепените към тялото му сензори щяха да излизат на монитора в стаята за контрол на полета и да се записват за потвърждение на реакциите му през всяка секунда от полета.